Телата ни са изваяни и еволюирали благодарение на суровата храна. Ако изолираме “културното програмиране” и съвременната среда, човечеството ще яде само сурова храна. Има много истории за деца, които по стечение на обстоятелствата са израстнали далеч от влиянието на “цивилизацията”. Някой диви животни са приемали за свои загубени деца. Вълци са отглеждали такива като свои собствени рожби. Други са се научили сами да се защитават и хранят в дивата природа.
Последните почти винаги ядяли предимно сурова рана и когато били намирани, били в отлична форма и идеално здраве. Много добър пример за това е Меми Льобланк, дивото момиче от Сонги. Една вечер през 1731 година селяните на селото Сонги (региона на Шампания – Франция) били шокирани, когато момиче на около 19 години влезнало в селото. Тя била облечена в животински кожи и въоръжена с дебела тояга. Предполага се, че жаждата я е подтикнала да влезне в селото, след като региона е страдал от една от най-страшните суши за последните 50 години. Момичето е оцеляло само в гората повече от 10 години.
Според авторката Джулия Дуфуейт, Меми можела да бяга чрезвичайно бързо и била изключително издръжлива физически. Тя можела да смае всеки със своята сила и умението да хваща зайци с голи ръце. Тя можела да плува като патка и да издържа без въздух под вода за доста дълго време, достатъчно да си налови риба. По време на риболова, тя захапвала рибата с уста и при излизане от водата започвала незабавно да я яде сурова. Тя била оцеляла най-вече благодарение на храната си, която се състояла предимно от сурово месо, риба, корени, плодове, кори и листа. “Било забелязано, че всичко, което тя ядяла било изцяло сурово”. Макар че много хора опитвали да я приучат към готвена храна, никой не успял да я убеди в нейните предимства – тя продължавала да консумира храната си необработена и било повече от ясно, че тялото и знаело от какво има нужда.
Има и много други истории за такива деца и хора, прекарали известно време в дивата природа и хранещи се изцяло със сурова храна. Било доказано при всички тях, че веднъж привикнали към истинския вкус, по никакъв начин не можели да се адаптират към готвените ястия. Дори обратното. Пак според Дуфуейт, опита да се приучи Меми да яде готвена храна като останалите хора в селото без малко да и коства живота.
