Варено жито
Twitter
Facebook
Delicious
Digg
Stumble
Reddit
Както сами се досещате, тук думата варено има чисто символично значение, тъй като в днешната рецепта всички съставки са били и ще си останат изцяло сурови, вкусни и изключително полезни. В нашия случай ще заменим вареното жито с покълнала пшеница, като запазим всички останали съставки както са си в оригиналната рецепта:
Продукти:
1ч.ч. чаша пшеница
1 шепа стафиди
1 шепа орехи
4-5 с.л. сусам
щипка канела
1 с.л. агаве нектар или мед (по желание)
Приготвяне:
Измийте добре пшеницата и я накиснете във вода да я покрие. Оставете я да се накисва 5-6 часа, след което изцедете и измийте добре зърната. Оставете ги на прохладно място да покълват за едно денонощие или докато се появят малки зародиши (кълнчетата не е добре да са по-големи от самото зърно, тъй като в този период пшеницата е най-сладка и вкусна). Омесете вече покълналото жито с останалите продукти и украсете с листенца пресен магданоз или по ваше усмотрение. Приятно похапване!
Кл.думи: агаве нектар, канела, мед, орехи, покълнала пшеница, стафиди, сусам
7 коментара
Сетих се, че може да се пробва с покълнали лимец, камут или спелта вместо пшеница.
Благодаря за линка – не бях се сещала да търся повече за тази православна традиция. На мен ми е много мила по най-сантиментални причини, свързани с баба ми. Много е интересно как всички правослвани народи имат коливо, но адаптирано към местните продукти. А, символизмът със смъртта и раждането ми се струва, че най-добре се изразява с живо жито
.
Ето линкче:
http://en.wikipedia.org/wiki/Koliva
Съвпадат някои неща с това, което аз писах.
Заинтригува ме с гръцкото наименование.
И все пак не съм я чувала. Много си зависи в коя област си.
Сякаш не съм го чувала, но аз съм живяла в Атина, където пък има събран народ от къде ли не, както в София.
Поразтърсих се, де. Думата е: ??????? и се чете кОлива. А старогръцката дума е ??????о.
Иначе другото наименование за жито е ситАри. Аз това знам.
А ето какво имам записано като гръцко варено жито от преди години:
Сварява се житото, отцежда се и се оставя хубаво да изсъхне. Към него се прибавя нарязан магданоз колкото за цвят; смлени страгали (печен нахут;това бобово като цяло много се яде в Гърция) и сусам; счукани орехи, бланширани белени бадеми, стафиди, канела; като се сложи в купа, се ръси с пудра захар. Може и лимонова или портокалова кора да се прибави. Забелязала съм, че хората от Крит много ползват портокалите в разни сладкиши. В житото може да се сложи и анасон, нар…
Поотплеснах се, но Гърция е една от страните, които харесвам.
Поздрави и хубава седмица от мен!
И аз ще пробвам със сусам следващия път – обичам да експериментирам. В Родопите наричат вареното жито ‘кольово’ – а то всъщност е гръцкото име за варено жито, но пък никога не съм го пробвала в Гърция.
Тази рецпета си я правим главно за Бъдни вечер. Сусама съм го заимствала от гърците, те също правят варено жито. Но за настъргана портокалова и/или лимонова кора добре ни подсещаш, Мария.
Сега се сещам, че съм я срещала и в българския и в гръцкия вариант за варено жито.
Дадените рецепти са само за идея. Вариациите и адаптациите са във ваши ръце.
Поздрави и успех със суровите предложения!
Благодаря за тази рецепта! Кольово или варено жито винаги ми е било любимо и ми беше тъжно, че няма да мога повече да го опитам с ‘чиста съвест’. Но резултатът много наподобява вареното жито. Малко адаптирах рецептата: без сусам, накиснах предварително орехите и добавих настъргана портокалова кора, може и лимонова. Мммм