Содена питка без мая
Здравейте! Знаете ли, че вече е открит ФОРУМ към портала, където можете да се запознаете с останалите потребители, да споделите своя безценен опит, рецепти, новини и съвети, както и да получите отговори и подкрепа на всички ваши въпроси и терзания? Регистрацията е безплатна и ви делят броени мигове от удоволствието да сте част от това разрастващо се общество!!!
Днешната рецепта може би ще озадачи мнозина, тъй като предлаганата питка се подлага на печене при температура доста по-висока от 45C (115F). Причината за нейната поява бяха многобройните потребителски запитвания за идея за домашен хляб, в който не се използва жива мая (повече за вредата на живата хлебна мая ще откриете ТУК ) . Става дума за содена питка за Бъдни вечер и празничната Новогодишна нощ. А защо не просто ей така?! Идеята бе взаимствана от рецепта за традиционен ирландски хляб. Не можахме да устоим на изкушението да я подобрим с още няколко продукта, които да допринесат за по-приятния вкус и аромат. Ето го и видоизмененото предложение:
Продукти:
- 1 1/2 с.л. ябълков оцет
- 1 1/4 чаша бадемово мляко (може и мляко от други ядки)
- 2 1/2 чаши пълнозърнесто брашно
- 1/2 чаша пшеничен зародиш или трици
- 1 ч.л. хлябна сода
- 1 ч.л. бакпулвер
- 1 1/2 ч.л. хималайска или морска сол
- 1/4 чаша тиквено семе
- 1/4 чаша слънчоглед
- 1 1/2 с.л. екстра върджин зехтин
Приготвяне:
Смесете брашното, пшеничния зародиш или триците, содата, бакпулвера, солта и семената. В отделен съд сложете оцета и млякото и разбъркайте добре. В сухата смес направете кладенче и изсипете течната част. Омесете тестото добре. Преди да сложите питката във фурната, я намажете със зехтина. Направете два нареза във формата на кръст от край до край. Пече се на 175С (350F) за около 20-25 минути или до получаване на златисто-кафява коричка. След като извадите от фурната готовата питка, я напръскайте с вода и завийте в кърпа. Може да ползвате и форма за малки кексчета (мъфини) като след изпичането пак напръскайте и увийте в кърпа, за да се задушат. Приятно и здравословно похапване!
Подобни предложения:
Сриск да ми се позасмеете ще питам…Какво представлява пълнозърнестото брашно? При всички случаи не мисля,че е това,което се продава опаковано по магазините.
Здравей!
Няма причина за смях. Човек се учи докато е жив, а питането не е срамно нещо.
Пълнозърнестото брашно е това от смлени зърна без избелване. Т.е. това не е бялото брашно тип 500, а 1850. Продава се по магазините, разбира се. Но най-добре е при възможност да си го мелите вкъщи.
Поздрави!
Точно с такива продукти си приготвям хляба в домашна пекарна, но само дето слагам мая- веднъж пробвах със сода само и до вечерта се вкисна, не разбрах защо така се случи. Но още утре ще пробвам с тази рецепта и ще докладвам.
поздрави
Пепеляшка
Направих питката със сусамово мляко и стана много вкусна. Но слънчогледа в питката става със зелена обвивка и затова спрях да слагам ядки , но пак ми е вкусна.
Здравей, Keiti!
Не разбрах какво имаш предвид под това “слънчогледа става със зелена обвивка..” При нас няма такива проблеми нито със слънчогледа, нито с тиквеното семе (за хората, които го ядат в момента де
) Аз малко по-късно ще се включа поради соковете.
Питката около слънчогледа, както и повърхността на слънчогледа, стават зелени. Странно, че само при мен се получава /да не би да е защото накисвам семената?/
Keiti, сега разбрах защо ти става зелено около тиквеното семе. Не мисля, че зеления цвят е проблем, по-скоро ще изглежда още по-интересно. Наистина причината за зеления цвят се дължи на факта, че ти накисваш тиквеното семе. Ако искаш да увеличиш здравословния ефект на покълналите семена (или поне да премахнеш инхибиторите в тях) със сигурност си постъпила прекрасно, като си ги накиснала. Обаче в някой рецепти се изисква ядките да са сухи, а не накиснати. Не ме разбирай погрешно, не съм противник на накисването на ядките, дори почти винаги го правим, само че след като ги накиснем и премахнем инхибиторите си ги изсушаваме отново в дехидратора. Така когато се налага ядките да са сухи, те са си такива. Ако някъде трябват по-влажни, пак ги накисваме. Това може да изглежда малко странно отстрани, но наистина инхибиторите намаляват усвояването на белтъчините значително, така че след накисване и сушене ядката е много по-лесна храна за стомаха.
Следващия път опитай да не накисваш ядките или ако ги накисваш, направи като нас – изсуши ги за кратко в дехидратор или фурна (на ниска температура).
Добре, че спомена за цвета та да се сетя за този съвет за накисването. Може би ще е добре да го добавя в рубриката съвети, защото е наистина много добре всички зърна и семена да се накисват и консумират без инхибитори!
Поздрави и пожелания за един динамиен, тих и спокоен уикенд!