• Home
  • Храненето – страст или необходимост
0 0
Храненето – страст или необходимост

Share it on your social network:

Or you can just copy and share this url

Bookmark this recipe

You need to login or register to bookmark/favorite this content.

Храненето – страст или необходимост

Directions

Share


Днес попаднах на интересен документ с неизвестен източник и за жалост не можем да ви предоставим линк към оригинала, но считаме, че информацията ще е полезна при вземане на някой решения относно нашите хранителни навици:

“Няма човек на земята, който да не обича вкусно приготвената храна. Всички се наслаждаваме на добре подредената и богата трапеза. В такъв момент, обикновено, не си задаваме въпроса дали добрия вид на храната е толкова добър и подходящ за живота на клетките ни. За някой хора, храненето е станало страст. Те живеят за да се хранят. Още през пети век преди Христос Сократ е казал: “Някой хора живеят, за да се хранят, а аз ям за да живея.”

За съжаление много малко хора знаят и се замислят върху факта, че храненето може да носи както живот за организма, така и да причинява смърт. От това каква храна приемаме зависи нашето физическо и психическо състояние. Хранителните навици могат да ни унищожат или да ни направят стабилни и ползотворни хора.

Навик N:1 – Колко пъти да се храним през деня
Има ли значение това за организма? Оказва се, че има невероятно голямо значение колко пъти и по колко се храним. Нека да разгледаме подробно едно правило, написано от мъдростта на живота: “Закусвай като цар, обядвай като принц и вечеряй като просяк.”

Закуската е най-важното хранене през целия ден. Сутрин всички клетки се събуждат и подготвят за работа през деня. За тяхната служба през целия ден те се нуждаят от гориво, което да задвижи биологичния мотор на клетката. Затова закуската трябва да е най-обилна. Тя трябва да достави нужните въглехидрати, мазнини и белтъци за да започне нормално производствения процес. Ако ние лишим клетката от това да и дадем обилно зареждане с необходимите за живота продукти я принуждаваме да започне работа бръквайки в резерва от запаси.

Обяда да е обилен, но не чак толкова, колкото закуската. Това е второто презареждане на организма с храна. То трябва да допълни нуждите на клетката в нейната работа.

Вечерята може да е почти символична. С наближаване на залеза на слънцето гените ни започват да се приготвят за почивка. Само в състояние на почивка те могат да се размножават. Ако вечерята ни е обилна, ние ги караме да останат извънредно на работа и така нарушаваме биологичния цикъл, заложен в клетката на твореца. Ако сутрин я караме да гладува, когато тя иска гориво за да започне работа, а вечер, когато тя иска да почива и да се размножава, ние я принуждаваме да работи – след известно време ще я доведем до състояние, което не е в хармония с жизнения процес. От там водят началото си много от дегенеративните заболявания.

Навик N:2 – Похапване между основните хранения
Защо е толкова важно да не ядем между хранене? По време на основното хранене се отделят много ензими и хормони необходими за процесите на храносмилането. След като храната е обработена, жлезите и стомаха имат нужда от почивка за да се подготвят за следващото храносмилане. Ако ние, обаче, непрекъснато им даваме нещо за обработка, много бързо ще ги изхабим като органи и те няма да ни служат пълноценно. Единственото нещо, което не е храна и можем спокойно да приемаме между храненията е водата. Всичко останало – сок, чай и мляко се приемат като храни.

Навик N:3 – Консумиране на вода по време на хранене
В стомаха се разграждат белтъците. За да бъдат раздробени до аминокиселини, те първо се обработват от стомашния сок, който съдържа солна киселина. Солната киселина ги подготвя за разграждане. Когато пием вода с храната, ние разреждаме концентрацията на солна киселина и тя вече не може да извършва пълноценно необходимата работа. Съответно не може да се полъучи пълно разграждане и се получава дефицит на аминокиселини.

Навик N:4 – Колко дълго трябва да дъвчем храната си
Много опасен е навикът да не се дъвче достатъчно дълго храната. При бавното и дълго дъвчене в устната кухина става разграждане на дългите въглехидрати до глюкоза. В слюнката има специален ензим наречен амилаза, който обработва поливъглехидратите и ги превръща в глюкоза, необходима на клетката. Когато дъвчем бързо това не може да се осъществи в размера, който е необходим. Получава се така, че ние сме погълнали много храна, а клетките са гладни. Тогава до мозъка пристига сигнал, че има недостиг на въглехидрати и на нас започва да ни се яде сладко. Това е така наречения въглехидратен глад. Бързото дъвчене и гълтане е една от причините да изпитваме нужда от сладки неща.

Навик N:5 – Да употребяваме целулоза в храненето ни
Макар целулозата да е поливъглехидрат, той се обработва от специален ензим, който не се произвежда в човешкия организъм. Когато храната ни е богата на целулоза, първо ние искаме или не трябва да дъвчем по-дълго. Така помагаме за разграждането на нишестетата. Освен това в стомаха и червата целулозата набъбва и предизвиква перисталтиката на червата да се засили. Така ненужните остатъци от храната не се задържат в червата и се избягва загниването им. Приемайки бедна на целулоза храна, поемаме риск да си навлечем заболявания, причинени от лениви черва и ферментирала храна. Такива могат да са хемороиди и различни изменения в структурата на червото, включително и някой злокачествени.

Навик N:6 – Употреба на изкуствени бульони
Не подлъгвайте храносмилателната система с изкуствени аромати! Храносмилателния процес започва в мозъка още при усещане на миризмата на храната. Мозъка започва да подава сигнал за производство на ензими, които ще обработват храната. Ако мирише на пилешка супа, се произвеждат хормони, които ще обработват белтъците от пилешкото месо. Ако мирише на варен картоф, се синтезират вещества, разграждащи въглехидратите в картофа. Ако обаче мирише на месо, защото сме сложили такава миризма на бульон, а в храната няма месо, тогава мозъка се подлъгва и се синтезират ензими за месо, а ние даваме картоф или нещо съвсем различно от месото. Резултата е недохранване на клетката поради неподготвеност на организма за конкретно приеманата храна. На всичкото отгоре в бульоните се съдържат хранителни добавки с изключително вредно влияние върху клетките – така наречените глутаминати.

Навик N:7 – Употреба на силни подправки
Не всички подправки са полезни. Някой са безвредни, докато други причиняват нежелани ефекти. Силните, лютиви подправки не са за препоръчване. Те възпаляват лигавиците на храносмилателната система и объркват хармонията в живота на клетките. Такава подправка, широко използвана в съвременната кухня, е черния пипер. Той полепва по стомашната лигавица и я възпалява. Черния пипер може да бъде успешно заменен с риган, кимион или някоя друга подправка по ваш избор. Също широко разпространени в практиката са различните сортове люти чушки. Лютивата съставка – капсицин – се използва във фармацевтичната промишленост за производство на пластири със загряващо действие. По същия начин влияе и на организма върху лигавиците на вътрешните органи.

Тук трябва да дадем място и на содата за хляб. Прекалената и употреба в ежедневието не се препоръчва, защото води до силни възпаления на стомашната лигавица и от там до нервна възбудимост. Организма има система за прочистване от отровите – чрез работата на черния дроб, но елиминирането на токсините става за сметка на продължителността на живота на клетката. Защо тогава трябва да приемаме вещества, които после трябва да бъдат изчиствани като отрови?

Навик N:8 – Как да комбинираме храните
Има храни, които смесени заедно предизвикват нежелани химични реакции и процеси в храносмилателната система, водещи до неприятни усещания – тежест, гадене, разстройство и стомашни киселини. Ако това продължава с години, може да се появи гастрит, а след него и язва. В интернет има много примерни таблици и схеми за комбиниране на храните. Специално за нашите потребители избрахме една схема, в която доста подробно са описани правилата за комбиниране. Можете да я разгледате тук (извиняваме се, че за момента е на английски, но работим над превода и добавянето на максимален брой консумирани храни в нея.)

Навик N:9 – Употреба на храни недопринасящи нищо добро за клетките ни.
Някой животни като свинята, охлювите и гризачите са естествените пречиствателни станции на природата. Храносмилателната им система е така устроена, че подобно на прахосмукачка събира нечистотии и ги задържа в себе си. Месото на тези животни е преплетено с милиарди болестотворни бацили, които не могат да бъдат унищожени дори от топлинната преработка.

Свинското месо е преносител на трихенилозата – болест, която поразява меките тъкани. Всеизвестно е, че свинята е първоизточника на всички вируси на грип. Освен това свинското месо е богато на мазнини и холестерол, чиято вреда при употреба е в пъти по-голяма от ползата.

Най-използваните морски деликатеси в съвременната кухня са раците, мидите, рапаните, скаридите и редица дънни морски риби. Те са естествените пречистватели на моретата и океаните. Основно пренасят и разпространяват холера. Подобни неща можем да кажем и за речните дънни риби, от които най-широко използван в практиката е сома. Той играе ролята на бели дробове в реките.

Може би за първи път чувате, че заешкото месо е вредно. Заека е организъм, прекалено податлив на стрес. Дори можем да кажем, че той непрекъснато е в стрес. На това се дължи непрекъснатото му треперене. Не случайно народа е измислил сравнение: “плашлив като заек”. Месото му е пренаситено с хормони на стреса и млечна киселина в мускулите. Тези неща не са най-доброто, което може да дадем на клетките си. Ние ще им причиним извънреден труд, като ги принуждаваме да работят, за да ни освободят от поетите отрови.

Месото, печено на скара е шест стотин пъти по-токсично от отровите в една цигара. Казано с други думи, един килограм месо, печено на скара се равнява на 600 цигари взети заедно. Защо се получава така? Когато се пече месо на скара, мазнината от него капе върху въглищата и от срещата с огъня се превръща в бензапирин. Бензапирина е най-токсичната съставка в цигарения дим. Той е много лек и преминава през месото. Именно на него се дължи приятния мирис на тези храни!

При димна обработка на месото и колбасите се получават токсични съставки. Най-опасни в него са свободните радикали. Готвенето пък с животинска мазнина ни излага на друг риск. Първо тази мазнина не се приема от клетките, защото тя няма за тях никаква стойност, дори точно обратното. Освен това мастната тъкан на животното е попивателна за токсините. Животинската мазнина, било то мас,лой или рибена мазнина, обира всички токсини и ги задържа в себе си, превръщайки се в силно токсична.

Използването на кръв в храната под формата на малотрайни колбаси и кървавица в никакъв случай не се препоръчва. Кръвта пренася всички вещества и благодарение на нея се осъществява кръговрата на веществата в клетките. Всички отпадъчни продукти от работата на клетките се изхвърлят в кръвта и тя ги занася до органите за елиминиране. Когато бъде заколено животното, изтича и чиста и нечиста кръв, като в тези случаи ние поемаме “боклука” от работата на животинските клетки и натоварваме нашите органи да го елиминират за сметка на продължителността на живота. Използване на вътрешни органи от животни за храна също се смята, че не е най-доброто, което може да дадем на организма. Народите в древността са принасяли за изгаряне на олтар вътрешностите заедно с тлъстината. Логично е, че особено органите, които пречистват и филтрират животинското тяло като черен дроб, бъбреци, далаци и други да са наситени с токсини.

Солта – натриев хлорид – е нужна за производството на кръвта, която е солеви разтвор /0.9%/ – разтвор на натриев хлорид. Когато обаче е в голямо количество, се получава дисбаланс на йоните и клетките се обезводняват, защото дават от своята вода за да възстановят равновесието. Това затормозява тяхната работа и ги кара да произвеждат нужната на гените вода, защото иначе ще умрат. По-разумно е да не затормозяваме клетките с излишна работа.

Ето и един кратък списък от храни, от които не бива да се лишаваме и трябва да заемат почетно място на нашата трапеза:

Лук, чесън, праз лук – тези продукти съдържат алил-сулфиди, благодарение на които се повишава нивото на ензимите, борещи се с раковите клетки.

Различните видове култури от групата на зелето – те съдържат “ендоли”, които контролират активността на естрогените.

Соя – съдържа “изофлавини” – вещество, наподобяващо естрогена, но без неговите вредни влияния.

Домати, моркови, ядки и цитрусови плодове – съдържат “фенолова киселина” и намаляват риска от генетични увреждания.

Бобовите култури – леща, грах, боб – съдържат “сапонини”, които спират размножаването на раковите клетки.

Череши, вижни, корите на лимони и портокали – съдържат “терпини”, които предпазват организма от рак на панкреаса и гърдата.

Надяваме се тази статия да внесе малко яснота на отговори, които и вие като нас предполагам сте си задавали някога. Ние нямаме за цел да Ви поучаваме нито да насърчаваме вашия избор, просто да предоставим фактите, такива, каквито ги видяхме ние. Ако автора на тази статия попадне на нашия сайт, нека се свърже с нас, за да добавим линк към оригиналното творение.

(Visited 180 times, 1 visits today)

admin

previous
Суров хумус – оригинална рецепта
next
Суров Пад-Тай
previous
Суров хумус – оригинална рецепта
next
Суров Пад-Тай

10 Comments Hide Comments

Деси, мислех и аз да изразя своето съжаление, но предполагам, че това е последното нещо, от което имаш нужда в момента. Както Вери писа, напълно познати са ни чувствата от личен опит, така че ти пожелавам само да си жива, здрава и проблемите да са само временна пречка.

Милен, благодаря за предложението, но аз прибързано се зарадвах и споделих. Вчера ми казаха, че трябва да прекъсна бременността си и днес ми направиха операция с пълна упойка. 🙁

Деси, най-важното е да се чувствате и ти и дечко отлично и няма значение колко и/или какъв процент си на сурово. По принцип идеални пропорции биха били дори 80/20, като въпросните 20% трябва да се подбират подходящо и са персонални за всяко тяло. Искам да ти предложа обаче, ако имаш време и желание, да споделиш във форума храната, която те отблъсква и можем да се опитаме заедно да я превърнем отново в любимата ти, като я “пооправим” специално за теб 😉

Поздравления за новината и ти желаем една лека и безпроблемна бременност, ДЕСИ!

Милен, Вери, много благодаря за изчерпателните отговори! 🙂 Напълно съм съгласна с вас и споделям вижданията ви. И аз сега съм в един по-особен период (първа бременност във края на втори месец) и забелязох, че 2-3 по-малки храненения и 1 по-голямо за момента са ми достатъчни. Като малки имам в предвид например, 1 грейпфрут или един банан или няколко ядки т.е монохранения. А основното ми хранене е както обикновено в 17 часа. След това нищо друго не ми се яде. Поне на този етап така ми е добре. И аз сега не съм много много на сурово, защото за съжаление много от любимите ми сурови храни ме отблъскават. Дано този период отмине бързо.

А аз дори съм забравила тази статия, където пише вижни. 😉

Въпреки статията, която е преведена преди почти 2 години, защото сме преценили, че има полезна информация (не са наши мисли и заключения), продължавам да поддържам мнението си за 4-5 пъти хранене на ден. Особено за хора, които са в преход. А един преход може да продължи с години. Тук ще направя една вметка: смятам , че ние също сме още в преход, макар вече 2-ра година да се храним с растителна храна и в повечето случаи сурова. Също така лично на мен ми е трудно да се нарека суровоядка. По-скоро аз съм човек стремящ се към суровоядство и поддържащ веганството. Ще бъда готова да се нарека суровоядка, когато е минал достатъчно дълъг период от време, да речем 5 години. А през този период да съм имала сравнително пoстоянен суров хранителен режим. Може би и тогава вече ще съм се спряла на 3 пъти ядене като количествата ще са на половина на това, което ям сега. Известно е, че дългогодишни суровоядци консумират малко храна. Но да не забравяме и средата, в която живеят.

Ето какво съм писала преди 4 месеца относно броя хранения:

“2 и 4 хранене може да е сок, смути, мляко. И да, и те трябва да се дъвчат, но в никакъв случай няма да отделя на тях толкова време, колкото на една салата.
Не казвам, че всеки така трябва да прави, но не е и постоянно преживяне. И аз си имам задължения, не се занимавам само да ям.”

“На мен 2 от храненията са ми много леки, даже 3. Обяд и вечеря са най-сериозни.”

И тук още една вметка: следобед се случва да хапна някакъв крем с децата. Като цяло ми е трудно да пропусна точно тогава да сложа нещо в устата. В противен случай се получава пауза от 7-8 часа, а аз определено чувсвам/х глад. Може и кърменето да влияе, не зная. Сутрин пък има дни, когато пропускам т.нар. 2-ро хранене. Според зависи. Денят го започавах с плод. В момента от 10-на дни нещата са малко по-разлчини и сме се спряли на 4 пъти ядене.

Здравей, Деси!

Задаваш прекрасен въпрос, на който с огромно удоволствие ще отговоря. Много правилно си забелязала, че препоръчваме пет кратното хранене напоследък, но с това не ЗАДЪЛЖАВАМЕ НИКОГО, както на много места в Интернет се среща. Ако човек е във фаза на преход от стария си начин на хранене към нов, има голяма вероятност да изпитва в известна степен стрес от промяната и това да го връща обратно към храната. В такива случаи храненето в малки количества петкратно (по възможност в едно и също време) ще му възвърне баланса и ще намали стреса. При такива случаи обаче, не е желателно да се консумират същите дози храна както при трикратното хранене и именно това бе причината да оставим и тази и другата статия. Ние лично за себе си установихме (вече е доказано и с редица тестове), че тялото ни реагира оптимално добре при четири-пет дневен режим на хранене (по възможност, тъй като на моменти пропускаме някое не по наша воля).

В крайна сметка няма как да можем да установим без лични наблюдения и тестове за даден човек колко хранения биха довели до по-добри резултати, но това, което препоръчваме при преход и в периода на преоткриване на своя собствен ритъм е човек да се храни максимално разнообразно като се постарае да не ограничава храненето си поради страхове/митове, че по този начин ще сваля/качва килограми. Ако тялото регулярно получава това, от което има нужда, ще си поддържа едно оптимално тегло и перфектни пропорции м/у мускулната маса и мазнините (в депата и около органите) и всичко ще е наред.

Благодарение на теб обаче, открих една малка неточност в статията, и ще добавя пояснение към точка 3 – консумацията на вода по време на хранене. Това твърдение в повечето случаи е абсолютно вярно, освен в случаите, при които се наблюдава повишена концентрация на стомашните киселини. В такива случаи хората с такъв метаболизъм имат нужда от вода, за да разреждат стомашните сокове, но установяването на концентрацията става с подходящи тестове!

Дали ще се храни три или пет пъти трябва всеки сам за себе си да избере, но в случай на “2-3 и повече в 1” 🙂 – период на бременност, със сигурност 3 кратния режим не ми се вижда много удачен, защото за да се нахрани тялото за двама на закуска и обяд се изисква консумацията на значителни количества храна, които биха довели до притискане на стомаха и тежест за майката и плода).

Случайно попаднах на тази статия. Не бях я чела преди, но навик 2 не противоречи ли с вашата теория, че трябва да се хапва по 5 пъти на ден т.е и между основните хранения?

Здравейте, RAMA!

Задавате ни наистина интересен въпрос, в който има логика. Честно казано аз никога не съм размишлявал на тази тема. В редица статии се твърди, че консумацията на вода може да е препоръчителна или нежелана, като всичко зависи от метаболизма на всеки човек. При някой организма изработва големи количества киселина, която в последствие пречи на пълното усвояване на полезните съставки в храните. При такива случаи дори е препоръчително да се пие вода. От друга страна обаче, ако храната попадне в стомаха и бъде последвана от вода, то тогава това наистина ще понижи киселинната концентрация в стомаха и ще попречи на организма да извлече максималните благоприятни дози.

По повод въпроса за супата, понеже се затруднявам да дам еднозначен отговор и да се обоснова, ще потърся повече информация в Интернет и ще пиша веднага след намирането на отговора.

Поздрави и тонове положителни емоции!

Здравейте! Отскоро следя сайта ви и намирам доста интересни четива, а и не само.
Бих искала да задам един въпрос. В точка 3 не се препоръчва пиенето на вода по време на хранене, за да не се разрежда солната киселина отделяна в стомаха… Тогава приемането на супи не е ли същото?!? И преди бях чела, че не е добре да се пие вода по време на ядене, но този въпрос винаги ми е изниквал в съзнанието и ето, че сега ми се удаде възможност да го поставя пред аудитория, като се надявам да получа отговор.
Желая много, много усмивки на екипа на сайта и на всички, които намират време да го четат.

Add Your Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

kayseri escort aydın escort denizli escort çanakkale escort bursa escort
Site is using a trial version of the theme. Please enter your purchase code in theme settings to activate it or purchase this wordpress theme here