• Home
  • Разумно сурови
0 0
Разумно сурови

Share it on your social network:

Or you can just copy and share this url

Bookmark this recipe

You need to login or register to bookmark/favorite this content.

Разумно сурови

Directions

Share


Здравейте!
Преди няколко дена започнах да препрочитам нашата сурова библиотека в търсене на отговора защо избрах да бъда суровоядец. Страшно много хора почти всеки ден ни питат какво сме направили със себе си, как така сме променили,  подмладили, разхубавили. Някои ни питат дали не правим месната диета на “Дюкан”, други опитват да отгатнат нашата “Ниско въглехидратна диета”, трети споменават друга диета, а истината е, че именно суровата храна ни прави такива, каквито сме днес и надявам се още по-здрави и красиви, разумни и добри утре. Реплики от сорта: “Ааа, аз съм чревоугодник и не мога да се откажа просто така от тази вкусна храна!” или “То всичко е хубаво, ама това не е за мен да ям само треволяци и плодове!” или “Един живот се живее, не искам да се лишавам!” или “Как изкарвате зимата без готвено?!” са дежурните възклицания на всички, които търсят оправдание пред самите себе си да не се впуснат в едно ново и прекрасно изживяване – суровоядството.

С идването на пролетта и правейки година на вегано-суровоядство, размишлявам над въпроса защо станах суровоядец, какво съм искал да променя, какво съм очаквал и т.н. Със сигурност не съм суровоядец, защото този начин на живот ми гарантира оптимално здраве както на останалите 70-80 милиона човека по света, които се хранят изцяло със сурова храна. Не е и защото е последната мода в диетологията. Не е заради спестяването на пари и време, нито пък заради огромните количества енергия, които тази уникална храна ми предоставя. Не е и защото помагам по този начин на Планетата чрез  ограничаването на изхвърлените опаковки, които се трупат като боклуци (изхвърлям остатъци от плодове, зеленчуци, семена и други, които се превръщат в тор, а тя от своя страна храни растенията, с които аз отново в последствие да се храня). Не, със сигурност не е нито една от по-горе изброените причини, макар че всяка една от тях да е повлияла в известна степен за моето решение. Но ако всичко това не е, то тогава какво ме е накарало да се откажа от огромните количества буквално поглъщана майонеза и кетчуп, сланинка с пресен чесън (дори и през горещите летни дни!), всичките разновидности на месото (макар да не съм му кой знае какъв фен) и най-трудното – яйцата и млечните продукти? Едва днес, закусвайки с една нарязана маруля с малко зехтин, ябълков оцет и щипка хималайска сол се убедих, че съм намерил отговора. Единствено и само ВКУСЪТ И УДОВОЛСТВИЕТО са виновници за моята промяна.

Суровата храна има изключително нежни и чисти вкусове, безброй консистенции и оказва УНИКАЛЕН ЕФЕКТ върху тялото, разума, душата и обкръжението- Природата и Хората. Тук не говорим за стотина вариации на една салата, а говорим за една ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВКУСНА кухня, която съчетава древни и загадъчни храни с нашия модерен, практичен и  динамичен начин на живот. Ето това е нещото, на което не можа да устои един чревоугодник като мен!

Приятно е, когато хората забелязват външните промени, но е още по-приятно да усещаш как ти самият се променяш отвътре и как това ти доставя едно неописуемо удоволствие всеки ден още от момента на събуждане. Ето тези генерални промени хората не могат да видят, но съм убеден, че се замислят за тази перманентно блестяща усмивка, която разкрасява лицето ми. Винаги съм смятал, че годините образование са отишли на вятъра, тъй като приготвянето на рецепти в суровата кухня е в пъти по-различно от готвенето на стандартна храна, за която смея да твърдя, че поназнайвам доста. Дори специализацията ми във Англия беше отписана като натрупан и полезен опит до момента, в който не се замислих дали това мое мнение е правилно! Приех предизвикателството да докажа на самия себе си, а в последствие и на останалите покрай мен, че в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ един кулинар не се налага да се учи от нулата как да създава уникални сурови ястия. Всичко е въпрос на кратък период на опознаване на технологията на приготвяне, след което всичко си идва на мястото.

Ето в момента дори пишейки тази статия една част от разума ми планира следваща и следваща рецепта. За съжаление не успявам да ги записвам на хартия, камо ли да ги опитваме и в последствие предлагаме на вас Потребителите ( не е грешка голямото П 🙂 ). Толкова много аромати, толкова много вкусове и божествено пъстри багри… Необходими са ни 2 минутки въображение и следващата уникална за нас самите рецепта е вече налице. Не за 5, ами за 1 минута и можете да си приготвите храна за вашето добро настроение и перфектно здраве.

Има доста скептицизъм сред хората относно ефекта от суровата храна и нейните лечебни свойства. Не виним никого, защото самите ние и по-точно АЗ преди година не разбирах тези, предпочели този начин на живот. Всеки е свободен да има свое мнение, което да изразява и защитава когато и където си поиска. Именно това беше главната причина да реализираме този проект наречен “Магията на суровата храна” – да изразим нашето лично мнение и да споделим със света опита и прекрасните усещания, които очакват всеки дръзнал да опита макар и за кратко. Идеята ни никога не е била да поставяме вашите вкусове и идеи в рамка. Не сме ние тези, които ще Ви казват с какво да се храните, по колко, кога, как, защо и т.н. Но бихме се радвали, ако нашият опит Ви помогне в откриването на вашия собствен суров път към кулинарията, с който и Вие да постигнете мечтаните цели.

Какъв процент суровоядство да изберете, дали има смисъл да опитвате изобщо, след като Ви се струва немислимо и опасно? Това са въпроси, на които никой освен вас не може да даде отговор. Доста често срещано явление е хората да споделят как са “прегрешили” с нещо готвено, защото много им се хапвало и не можели да се сдържат. След това се развива отново онова чувство за вина, което ни подтиска и ни кара да се чувстваме несигурни, плахи и да усещаме поредния провал. Призовавам всички без значение на каква фаза и етап сте по невероятния път към перфектното здраве и хармония да не мислите за нещата по този начин! Дайте си времето, от което се нуждаете, за да може организмът Ви да се пренастрои! Дайте си времето, от което имате нужда, за да замените старите си навици с нови! Забравете за вината и “прегрешението” НЕЗАБАВНО! Оставете се в крайна сметка организмът да Ви води. Никой не е идеален и никой няма нужда да бъде критикуван, още повече да получава огромни дози САМОКРИТИКА!

За никого не е тайна, че и ние на моменти не сме 100% суровоядци. Нашето предишно меню включваше тестени изделия, които все още не сме се научили да заменяме изцяло със сурови алтернативи. Вярно е, че имаме стотици рецепти. Преходът е бавен, но в крайна сметка времето е с нас. Има доста неща, които трябва да отвикнем да правим или да изграждаме като нови навици. Какви дози кълнове ще са ни достатъчни до следващото зареждане, колко крекери да изсушим, за да не усещаме липсата на хляба по време на разходките, какви продукти и къде да набавим, за да можем свободно да си приготвяме всяка срещната и привлякла интереса ни рецепта, как да съставим своето меню по начин, чрез който тялото ни да получава максималните дози витамини, протеини, минерали и мазнини и и и … Това са само една малка част от въпросите, на които ние самите все още търсим отговорите, но сме убедени, че с всеки изминал ден сме с една стъпка по-напред към откриването им  и то в голяма степен благодарение на Вас!

Преди време една от нашите най-големи слабости беше сушито. Едни нищо и никакви мънички ролца от ориз с водорасли (Нори/Nori) и пълнежи ни караха да “кривнем от правия път”, макар това да не се случваше много често. След тонове изгледани филмчета, изчетени ръководства и книги вече имаме прекрасната алтернатива, която е в пъти по-вкусна, привлекателна, пъстра и най-вече е храна, от която тялото ни има нужда. Всеки, който е идвал у нас на гости и е имал удоволствието да сподели суши трапезата ни, споделя невероятните си впечатления и изумението от вида на това лакомство. По същия начин се учим да преборим и останалите слабости, на които търсим по-вкусните и сурови алтернативи.

Много хора твърдят, че не са срещали суровоядци на повече от една година, че повечето се разболяват от различни дефицити или пък, че човек избира суровоядството, за да се излекува от дадена болест. Е, за момента успяхме да опровергаем първото твърдение, а с времето се надявам и второто. Относно третото: не, не беше това причината. Да преминем към суровоядство беше естествен ход в нашето развитие. Не виждам сила и/или причина, която да ни спре да се храним по този начин. Той не само ни зарежда с енергия, а ни и сплотява, учи ни да се уважаваме и обичаме повече от преди и не на последно място ни дава сили да помагаме на останалите, които имат подобни намерения.

Самия факт, че четете тази статия, Ви прави съучастник в суровоядството. Не се притеснявайте да опитате, а дали ще решите да продължите да откривате новите и чисти вкусове времето ще покаже. Спомнете си как приятно освежени се чувствате, когато по време на летните жеги похапвате сладко сладко една сурова зеленчукова салата! Нима бихте позволили на някого да изпече това лакомство? Ето вече имате още една причина да опитате. Искате ли още? Е, останалите  ще трябва Вие самите да откриете.

Ние открихме своите и продължаваме смело напред! А вие?

(Visited 114 times, 1 visits today)

admin

previous
Майски суров маратон
next
Ягодово-бананова торта
previous
Майски суров маратон
next
Ягодово-бананова торта

19 Comments Hide Comments

Супер сте!!!Много ми помагат статиите и филмчетата!Сърдечно благодаря!

Благодаря ви! Съжалявам,че толкова късно отговарям,но рядко съм на PC 🙂 Ще се опитам поне някои неща да приложа, а туко виж ми се появят и съмишленици у дома …

Здравей, Зайо Байо. 🙂
Ще ти пиша ние как направихме в самото начало: елиминирахме от раз животинските продукти. Беше пролетта на 2009 и предстояха пости. Но! за някои може това да не е оптимален вариант. Може би за тези някои е хубаво да е плавен прехода при елиминиране на животинските продукти. И тъй като беше пролетта, си хапвахме доволно салатки и авокадо. Именно авокадото ми помогна на мен да се отдръпна от сиренето.
После дойде лятото и по-добре да не казвам колко череши и дини сме изяли. 🙂
Първоначално бяхме заинтригувани от суровите сладости.
А ти можеш да пробваш като за начало да покълнеш боб мунг, леща, белен слънчоглед, елда; глутеносъдържащите зърнени ( пшеница, ръж, ечемик, спелта, лимец ) също не мисля, че са много претенциозни. можеш да си направиш различни поници от люцерна, детелина, броколи, лук, слънчоглед. Лека полека.
В началото на прехода е имало неща, които не са ни вкусни. Но с времето това се променя. Като се случеше така, не го консумирахме в сурово състояние и след известен период пак пробвахме.
Относно финансите- бяха се увеличили по време на прехода разходите за храна, но и това с времето се нормализира. А ако само един от семейството се храни така, не знам. Тук нямаме опит.
Според мен най-важното е търпение и да не си даваш зор. Всичко да стане с лекота и постепенно.
Поздрави 🙂

От 1-2 месеца чета за суровоядството и събирам информация… но не мога да се реша от къде да започна.. има толкова много рецепти и т.н., че наистина за един човек,който не знае къде се намира в света на суровояда му е много сложно. От къде се започва? Кои кълнове са най-приемливи за някой,който не е ял досега? колкото и да е вкусно бас държа,че е сложно да започнеш от началото с нещо напълно различно… къде е старта??? Не е ли финансово повече за семейството,ако си само един? Как да се разгранича от останалите? Не мога да ги накарам на сила да ядат това, за което мечтая аз, а не те? Как да се отделя от тях, за да мога после да им дам моя пример, а не да ги убеждавам с чужди думи? Къде е началото и как най-накрая да тръгна по този път? Старта ми се вижда толкова близо и с толкова камъни по пътя,че не знам как да стъпя на старт линията най-накрая? 🙁

Крис, не се притеснявай за емоциите. Добре е човек да си каже каквото има за казване, защото в крайна сметка именно това ни различава от животните – умението да комуникираме и изразяваме емоциите си с думи и действия 🙂

Разбира се, и аз се присъединявам към думите на Вери и съм щатлив, че сме съумяли да помогнем с нещо 🙂

Има едно НО, обаче и то е, че би било егоистично да си присвоим всичките овации, защото всичко постигнато се дължи и на многобройните потребителски запитвания, предложения, въпроси, коментари и т.н. Заедно ще преобразим себе си, а после и света, но това ще става стъпка по стъпка 🙂

Ех, Крис, много мило! Благодаря ти за силните думи и искреността! 🙂

Обичам Ви, обожавам Ви ,вьзхищавам Ви се Вие сте едно прекрасно сльнчево семейство като гледах клипчетата направо се просьлзих от удоволствие цялото семейство готвят сурово. Искам да сте ми комшии Да сте ми приятели ……….Пак си изпуснах емоциите но много ви харесвам.Пожелавам ви дьльг и щастлив живот , здраве знам че ще имате.

Здравей, Иветка!

Изключително приятно изненадан съм да срещна и вашата скромна особа в нашите дебри и искам да благодаря за милите думи. В действителност си права – какво беше какво стана 🙂 Ама то дето се викаше в пословицата: “Де го чукаш, де се пука” 🙂

Ако имаш някога въпроси, съмнения и т.н., знаеш къде, кога и как да ни откриеш 🙂

Милене, какъв човек беше, какво стана с тебе!!  :)))
Когато огладнея, влизам в сайта да се ограмотявам и нямам думи да опиша колко съм възхитена от писанията ти. Бравос! Пленяваш и вдъхновяваш с личен опит, за което много благодаря!
Много здраве и любов на това прекрасно фамилие!

Хиляди благодарности за честното мнение по въпроса! Със сигурност хората, подкрепящи идеята са в пъти повече от коментиралите по една или друга причина. Нещото, което най-много ни радва и кара смело да продължаваме напред е факта, че огромна част от аудиторията на портала се състои от млади хора, за които се очаква да са безотговорни, мрънкащи, мързеливи и хранещи се с първото нещо, попаднало им в лапите. Заедно доказваме всеки ден, че младежта може да знае много повече и в действителност и “кравата има какво да научи от съвременното теле” 🙂

Разбира се, това не означава, че сред аудиторията няма и хора в по-напреднала възраст. Като цяло не е важно на колко години е човек, а как се чувства. Ако на ден помогнем на поне един човек да се чувства прекрасно, значи мисията ни е успешна. Радостта и насладата от храната оставяме изцяло на вас и вашето желание за промяна. Забравете докторите, болниците и пътя дори до тях. Моята лична лекарка и до ден днешен не знае как изглеждам, макар преди да не мога да кажа, че бях един примерен суровояд (салатките бяха единствената ми сурова храна и то комбинирани с тестени и месни производни).

Желая на всички една успешна и СУПЕР МЕГА ДИНАМИЧНА и ПРИЯТНА седмица през летния сезон без значение дали сте на работното си място или на някое дивно местенце в приятно обкръжение!

Толкова позитивизъм лъха от статията и от всичко в този сайт, че не мога да се стърпя да не кажа YOU ROCK, семейство Сладурковци 🙂

🙂 БРАВО, БРАВО, БРАВО! Тази статия е толкова близка до моят начин на мислене и разсъждения, все едно аз съм я писала! Но така се случва, човек като си изчисти дебелото черво (колкото и грубо да звучи),  мислите му стават чисти и очите му се отварят за един нов път, за един съвършено различен свят! Всеки, който е прозрял истината за истинската храна – обратен път за него няма! Поздравления от съмишленик! 🙂

Благодаря на всички за добрите отзиви. В крайна сметка се опитах да пресъздам накратко как се чувствам в момента и да си обясня сам на себе си причините. Разбира се, че се радвам и на подобреното телосложение (макар да имам още доста да работя), но в действителност започнахме суровоядството поради интерес към това предизвикателство. Тогава помня, че се впечатлих от бързото готвене. За 5 минутки си готвехме топла супа в новия ни по онова блендер, след което за още 2 минутки и блендера сам се миеше. Останалото време споделяхме впечатления, намерения, задавахме си въпроса дали да опитаме още ден и още ден и и и .. 🙂 Всичко си дойде на мястото и днес съм спокоен, че вече мога да творя сурови ястия, които с всеки изминал ден стават по-лесни, по-вкусни и по-богати на минерали, витамини и какво ли още не.

Яд ме е на себе си, че не съм виждал това преди. Преди похапвахме пица в едно заведение, където я правеха завидно сочна и с изключително много зеленчуци и пресен лук. Естествено беше такова лакомство да е залято с кашкавалени сосове, украсено с пилешки гърди и т.н, но сега се замислям, че дори и тогава организмът ни се е мъчел да ни подскаже накъде да вървим. Сега вече се надявам, че сме на една вълна и работим заедно и имаме общи цели – перфектното здраве, щастието и любовта на ближните.

Желая на всички тези три неща, а останалото се постига, без значение колко трудно изглежда това на моменти!

Страхотна статия! И аз съм за плавния преход към суровоядството.

Много, много точно са описани в статията и моите мотиви, макар че при мен заради две поредни настинки в началото на есента превъртяха колелцата в главата ми незнайно как. И сега, вече посвикнала със суровите вкусотийки, не ми се прияждат почти никак яйца или сирене/кашкавал, за месо да не говорим. Към момента дори нямам нужда от техни т. нар. заместители. Наистина се чувствам съвсем естествено с този начин на хранене. Успех на всички начинаещи суровоядци и благодарност за чудесните материали в сайта!

Моля, моля!

Винаги сме на разположение да споделим, учудим, зарадваме и подкрепим 🙂

Add Your Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

kayseri escort aydın escort denizli escort çanakkale escort bursa escort
Site is using a trial version of the theme. Please enter your purchase code in theme settings to activate it or purchase this wordpress theme here