• Home
  • Tri-dosha зърнено смути
0 0
Tri-dosha зърнено смути

Share it on your social network:

Or you can just copy and share this url

Bookmark this recipe

You need to login or register to bookmark/favorite this content.

Tri-dosha зърнено смути

Directions

Share

Днешното предложение е по молба на потребители от форума, които предложиха да добавим повечко рецепти със сурова елда. Няма как да откажем на такова предизвикателство и решихме да Ви предложим една изключително лесна и вкусна рецепта, която ще Ви зареди с неимоверни количества енергия, минерали и добро настоение. Нещо повече – тази рецепта според източно индийските стандарти на Аюрведа е балансирана и подходяща за всички конституционни типове. Ето ги и съставките:

Продукти:
120 гр. суров овес/овесени ядки
120 гр. сурова белена елда (зелени зърна)
2 ч.л. ленено семе (златен или кафяв)
2 ч.л. слънчоглед
2 банан (по желание)

Приготвяне:
Накиснете овесените ядки за 48 часа във вода (по желание можете да смените водата веднъж). Накиснете слънчогледа, лена и елдата за 12 часа. Прецедете водата от накисването и я изхвърлете. Измийте семената и зърната на течаща вода и ги пасирайте заедно със банана. Добавете вода до необходимата консистенция. Приятно презареждане!

* Тази рецепта може лесно да бъде превърната в сутрешна закуска, като след пасиране сместа не се разрежда допълнително до консистенцията на смути.
** По желание можете да оставите сместа да се пасира по-продължително в блендера, което ще Ви позволи да се насладите на една затоплена каша или напитка.

(Visited 100 times, 1 visits today)

admin

previous
Сурово меню за 16.03.2010
next
За пестицидите в продуктите
previous
Сурово меню за 16.03.2010
next
За пестицидите в продуктите

15 Comments Hide Comments

Здравей, Емо!

Наистина си дал ценна информация за комбинирането на храните, и няма как човек да не се съгласи с теб. Проблемът идва от там, обаче, че не всички хора са на едно и също ниво и подобна промяна за някой би се сторила драстична, депресираща, непосилна и т.н.

Предполагам, че няма как да не се съгласиш, че и най-правилното разделно консумиране на захари, протеини, въглехидрати и т.н. отново ще бъде излишна загуба на енергия спрямо възгледите на един слънцеяд (човек, който се храни изцяло със слънчева енергия). Според него едва ли ще е разумно да си хабиш от енергийните запаси да дъвчеш, да синтезираш стомашни сокове, да напрягаш всеки един мускул по хранителната верига от гърлото до “изхода” след като можеш буквално да си “заредиш батериите” директно от слънцето. Разбирам и едните и другите, но не виждам как бихме могли да предложим на човек, който до преди известно време е консумирал готвена храна (понякога дори в доста по-големи количества от личните нужди) да премине на момента на слънцеядство. Не знам за теб лично, но ние със сигурност все още не сме готови за такава промяна. Не мога да говоря за бъдещето, но за момента сме в ниво на преход и колко ще продължи това ще разберем след години.

Много хора се “сърдят” на някой комплексни рецепти, упреквайки, че суровоядството трябва да е просто, да е разделно, да е бързо и да не имитира готвената храна. Всеки има своя резон, само че реалността е малко по-различна. Не е никак лесна задача да се селектират рецепти, които да са подходящи както за едните, така и за другите, защото вкусовете и нуждите ни са колосално различни, същото е положението и с количеството свободно време, желание за готвене, мотивация и т.н.

Стараем се да изчистваме по малко по малко и кухнята и себе си от всичко старо, но след нас идват нови и нови хора, които не мисля, че е редно да пришпорваме да ни гонят. Идеята ни не е да се състезаваме, а да помагаме при прехода, и как той да става по-приятен, спокоен, бавен и качествено приложен. Всичките навици, стари хранителни забежки и т.н. трябва да се изкореняват, но това със сигурност няма как да стане за ден.

Поздрави и перфектна хармония на всички нива!

Съгласен съм с теб, Вери, защото човек лесно губи мотивация и всяка прекаленост може да го откаже от опитите да се храни с полезни храни.
Нещата, които предложих, са все пак доста крайни. 🙂
Бъди здрава.

Емил, на мен правилата на разделното хранене що годе са ми ясни. 😉
Когато бяхме всеядни, спазвахме някои от тях. Най-строго беше това за плодовете. Винаги на гладно, никога за десерт, никога в сготвено състояние.
Разделно хранене има и при суровоядството. Но не мога да дам пример с някого, който ги спазва напълно и строго. Сигурно има и такива хора. Ние не сме от тях.
За плодовите сокове няма как да ме убедиш, че са полезни и не трябва да се разреждат в случай на консумация. Плодовете могат да се смесват с зеленолистни в сок, нектар или дори салата.
Вкусовите ползи са важни особено за хора, свикнали със стандартното хранене и искащи да направят качествено промяната в хранителния им режим. 🙂
Все си мислех, че сме далече от лакомията. 😉
Поздрави!

Забравих да кажа! Вери, много важно правило, което масово не се спазва.
(3) Захарите се консумират самостоятелно. В нашият случай смесването на плодове и ядки отново има само вкусови ползи. Защо да не си хапна една ябълка или круша и след час да си направя зеленчукова салата и да я подправя с ядков микс (който съдържа само смлени ядки и семена от сорта на слънчогледовото, сусама и др.)!

Правилата са много скучни, затова може и да не им обръщаме много, много внимание. Все пак, това е основата и всяко шаване трябва да бъде констатирано като шаване, а не като лечебно отношение. Възстрогичко, но какво да се прави!

Вери, здравей
Сама знаеш колко са много мненията и колко се различават по тези въпроси. Разбира се, едно по-свободно отношение към храненето (каквото и аз имам през повечето време) позволява волности. Аз написах коментара от любов към правилата, а те са малко и са ясни. Проблемът е, че сме толкова заляти с информация и препоръки, че елементарното отношение (което междудругото изглежда доста скучно, но това не му пречи да е пилон, за всяко друго отношение) бива замъглено. В случая, който обсъждаме, правилата са следните.
(1) Храната не трябва да плува във вода (тоест течност). Достатъчно вода има в самата храна. Вода се пие, когато в стомаха няма храна. Оттук, разреждането на някаква храна с вода, с цел бульон или нектар и т.н. е излишно. (Гастрономически-адекватното отношение и стомашно-адекватното отношение се разминават, понякога са дори противоположни.)
(2) Единствената захар за организма би следвало да се набавя от плодове, сушени плодове, плодови сокове. Фрешовете, съобразно предишното правило, нито се разреждат нито нещо им се добавя. Те могат да бъдат в свободни пропорции и смески (с малки изключения), но да не съдържат нищо освен изстискан плод. Те също така се пият само на гладен стомах (биват усвоени за 10_тина минути).
Всяко напускане на тези изчистени правила може да има само вкусови ползи. Що се отнася до тортите и нектарите, ако целта ни е да направим торта, можем да нарушим правилото, но ако искаме да сме полезни на организма си, ще пием един сок от ябълки и ще съжаляваме, макар и с достойнство, че не сме си направили тортичка. 🙂 С други думи, Вери, дай да кажем правилото, пък ако го нарушим, поне ще знаем, че борбата с лакомията тепърва предстои. Аз не съм стигнал далеч, нищо че знам правилата. Но пък съм оптимист.

Здравей, Емил. 🙂
Ами когато си приготвяме супа, зелен или плодов нектар, плодов сок, как процедираме според теб?

За плодовете си прав като цяло, но има много рецепти в суровата кухня, където се смесват плодове с ядки, семена или зърнени. Особено като се приготвят торти.

Здравейте
Общият принцип на здравословното хранене изключва разреждане с вода, казано най-грубо. В случая, след накисването и изчакването на семената (зърната) да поемат вода, те чисто и просто се пасират и консумират. Ако вкусът е незадоволяващ, пасираната смес може да се добави като подправка към салатата.
Второто много важно нещо е препоръката захарите (особено изключително наситените банани, а пък да не говорим за меда) да се консумират винаги на гладно и самостоятелно.
Бъдете драви

Здравей, Деси! Да, за овес на цели зърна става дума. Ние понякога не го оставяме да се накисва 48 часа, а по-малко, за ден примерно.

Привет! Бих искала да пробвам рецептата, но въпросът ми е за овесените ядки – да не би да става въпрос за овесено зърно и затова да се налага толкова дълго накисване, защото пресованите овесени ядки, като се накиснат във вода, омекват много бързо – може би дори за половин час.

Здравей, Биби!
Ще си позволя аз да отговоря. Елдата се накисва (ние за поне 8 часа я оставяме във вода ), после се изплаква и с пасатор или блендер се прави мляко като съотношението е 1:3 елда:вода. Може да се разреди, разбира се. Сусамът също може да се накисне, изплакне и след това направи мляко. Но ние без накисване си правим сусамово мляко. Ако са ти гъсти, а искаш да пиеш по-бистра и гладка течност, може да ги прецедиш.

Naddy:  Какво представлява млякото от сусам и елда: накиснати във вода и после се ползва само течността или се смила всичко.?

Няма как да не е страхотно, след като сте смесили 2 от най-богатите природни източници на природен калций. Ако трябва да сме точни елдата съдържа поне 2 пъти повече калций от сусама.

Интересно е също да се знае, че тези малки зърна с форма на призма се водят ПЛОД !!!  🙂

Тазисутрин пробвах мляко от сусам и елда, прибавих и малко мед и познайте !?!?
Отново страхотен вкус.

В тази рецепта е избегнат всякакъв вид подсладител, за да не е в разрез с различните убеждения и вярвания. Наистина насища страхотно и буквално може да се приеме като енергийна напитка или крем.

А за бързината – стараем се, макар не винаги да се получава 😉

Поздрави и тонове усмивки!

Поздравления !!!
Бързо действате . Когато си направих само от елда, банан и мед ме държа сита до 14.00 часа /чак тогана огладнях/ а тази смес ще ме държи сигурно до следващата сутрин.

Add Your Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.