• Home
  • Твърдо сирене от кашу
0 0
Твърдо сирене от кашу

Share it on your social network:

Or you can just copy and share this url

Bookmark this recipe

You need to login or register to bookmark/favorite this content.

Твърдо сирене от кашу

Directions

Share

Здравейте за пореден път. В днешното клипче ще Ви продемонстрираме колко лесно и бързо можете да си заквасите домашно твърдо сирене, което в последствие ще можете да режете на парченца и сервирате на близки и познати като заместител на кашкавала и/или кравето сирене. Приготвянето е изключително лесно, не отнема много време и не изисква някаква по-специална техника и познания. Тъй като времетo за зреене е около 5-6 дена минимум, решихме да заснемем няколко серии, в които да Ви показваме сиренето на различните етапи, както и последните приготовления преди сервирането му. Предлагаме Ви да си запишете описаните продукти и да опитате. Лесно е!

Продукти:

  • 2 чаши кашу, накиснато и изцедено
  • 1 1/2 с.л. Мисо
  • 1 ч.л. пробиотици (1-2 капсули)
  • 1/4 чаша филтрирана вода (при необходимост)
  • 2 с.л. хранителна мая (по желание)

Няма да описвам подробно приготвянето, тъй като всичко се вижда нагледно в клипчето по-горе, само ще спомена, че за първите 24 часа оставяме сиренето да зрее на стайна температура, при което бактериите се размножават в най-благоприятна за тях среда, след което го изваждаме от формата и го прибираме в хладилник, където зреенето продължава още 4-5 дена минимум и същевременно се изсушава. Стандартната технология за приготвянето на сирене изисква 30-40 дена зреене, така че ако имате търпение и желание да изчакате, ще се радвате на оптимални резултати. За 5-6 дена сиренето е готово за рязане и навиване.

Ето как изглеждаше първата ни пробна зарядка сирене, която приготвихме от накиснати и обелени бадеми по същата технология и в края на зреенето оваляхме в подправки:

Приятно готвене и добре дошли в суровата мандра!

* Ако нямате под ръка кашу или желаете да експериментирате, можете да го замените с накиснати и обелени предварително сурови бадеми, орехи, пекан, бразилски орех, лешници, макадамия или слънчоглед.

(Visited 1,265 times, 2 visits today)

admin

previous
Суровоядци или не?!
next
Пикантно кашу крема сирене
previous
Суровоядци или не?!
next
Пикантно кашу крема сирене

94 Comments Hide Comments

Аз само да добавя, че пробиотиците не действат и като консервант. При туршии и вина се ползват консерванти като натриев бензоат, който има антибактериално и антигъбично свойство.

Иначе си има и естествени като хрян.

“Значи ако сиренцето е добре ферментирало, не би трябвало да се разваля, т.е. да мухлясва?”
По-скоро ако няма вътре в него и вън от него влага.

Здравей, Олив, и от мен!

Честно казано, не мисля, че добавянето на по-големи дози пробиотици би допринесло за по-безопасното ферментиране, защото наличието на добри-душици (пробиотични култури) в повече допринася за по-качествената популация вътре в нас, но едва ли ще пребори плесени и други нежелани образувания и натрупвания. Според мен по една или друга причина сиренцето се е запарило, т.е. отделила се е кондензна влага, която макар и в хладилни условия все пак е благоприятна среда за развитието на плесен и др.

Има някои хладилници, които работят на различен принцип, т.е. в тях не циркулира студеният въздух (ако мога така да се изразя). В такива случаи сиренето дори и при по-продължителен престой не променя кой знае колко своята влажност. Може би и това да е проблем, но аз също се присъединявам към идеята да се постави сиренето на решетка или нещо, което да го отдели от гладка повърхност и да позволи на влагата да напуска повърхността по-ефективно.

Дано това помогне и очакваме да споделиш/те как сте преборили проблема…

Здравей Вери, възможно е да е била повече водата в сиренето, но добре беше се втвърдило. По скоро си мисля, че е възможно да е от хладилника, прави доста конденз. Ще пробвам и да намаля температурата му. Явно трябва да сложа сиренцето на нещо като решетка, за да се проветрява по-добре. Благодаря ти за насоките! 🙂 А дали ако сложа повече пробиотик няма да тане по-неподатливо на разваляне и мухлясване, не съм много наясно, но този пробиотик не действа ли както при туршиите-в резултат на тази ферментация те стават трайни? Значи ако сиренцето е добре ферментирало, не би трябвало да се разваля, т.е. да мухлясва?

Здравей, Олив! 🙂
Моето предположение е, че е имало повечко вода. Да не би да е било затворено в кутия отлежавайки в хладилника? С хладилника всичко наред ли е – температура и влага?

Моето сиренце се получи добре на вид, но когато го сложих да зрее в хладилника след няколко дни мухляса на повърхността. Къде сгреших? А нарочно го пазех, да не го хапна, преди да узрее. 🙂

Здравей, Elizabet!

Правилно са Ви информирали в магазина, че пробиотиците възстановяват чревната микрофлора, но е добре да се знае, че ако човек започне да прекалява с количествата, това от своя страна довежда до значително намаляване на другите живеещи в нас бактерии, които тялото използва като регулатор. С две думи добре е да се консумират натурално ферментирали храни, от време на време пробиотици или рецепти с тях, но за нас лично не е разумно решение човек да ги приема ежедневно надявайки се да си оправи баланса и микрофлората. Има си причини защо в тялото ни една колония, която от няколко бактерии за 1 денонощие може да прерасне в здрава мултимилиардна армия започва да измира, отслабва и т.н. По-редно (според нас) е да се търси причината и елиминира тя, вместо постоянно да се приемат нови и нови попълнения, защото тялото ни в един такъв “проблематичен” момент няма нужда от пробиотиците или се опитва да поддържа и регулира числеността им, а ние буквално си “наливаме масло в огъня”.

Иначе по принцип ние използваме пробиотична култура, която не е отглеждана в млечна среда и в нея се съдържат 8-10 вида различни щамове пробиотици – бифидус, ацидофилус, лактобацилус (булгарикум 😉 ) и др. При възможност и ако цената позволява, бих Ви препоръчал да си закупите пробиотици на прах, а не на капсули, тъй като в голяма част от случаите капсулите се произвеждат от желатин, който много често се извлича от животни. Отделно от това, пробиотиците на прах много по-лесно се дозират с мерна лъжичка и т.н. вместо да се отваря всяка капсулка (при нежелание да се пасира в рецептата директно).

Както сме писали и преди, за приготвянето на сиренето не е задължително да се употребяват пробиотици. И без тях ядките ще си ферментират, но наличието на “добри бактерийки” ще допринесе за по-лесното усвояване на храната, както и за баланс в стомашно чревния тракт (при евентуален микро дисбаланс!).

Преди седмица-две заложихме поредна доза сирене, която планираме тези дни да дегустираме и при възможност ще подменим снимките или добавим още няколко 😉

Успех и ще очакваме с нетърпение вашите отзиви за рецептата, а защо не и препоръки, трикове, съвети и др. 😉

Благодаря за рецептата! Много искам да я пробвам, имам въпрос относно пробиотиците, в local health store има два вида едни на капсули и едни на прах, казаха ми, че хората ги пият за да си възстановят флората в червата, това същите пробитици ли са, които се слагат на сиренето или са други по-специлани?

Здравей, Атанасия. Сварваш ме леко неподготвен да отговоря на този въпрос, тъй като въпросните пробиотици моето мамче ги използва през лятото и дори тогава си спомням, че голямо чудене падна при избора м/у два варианта – единия беше около 4-5лв. а другия около 12. Доколкото си спомням тогава майка ми се спря на по-скъпия вариант, но на коя фирма бяха ще трябва да я попитам и дано да помни.

По принцип всяка една марка пробиотици с гарантиран произход би била подходяща за приготвянето на ферментирало сирене, защото самата идея е да се осигури идеална медия за пробиотичните бактерии да основат своя колония и да се развиват максимално бързо в нея, та след консумацията на сиренето тази колония да се установи в тялото и да продължи да действа там. Не е проблем при отсъствието на пробиотична култура да се използва малко зелева чорба (от домашно приготвено зеле), защото в повечето случаи в нея също се съдържат известни количества пробиотични култури. Ако отсъстват каквито и да било обогатителни изтоници на пробиотици (мисо, зелева чорба, кефир, реджувелак,пробиотици и др.) ядковото сирене може да бъде оставено да ферментира и без тях стига това да става на стайна температура (благоприятна за развитието на млечнокиселата колония) и по времето на ферментацията то да бъде съхранявано в стерилен съд/буркан и покрито с капак/капачка. Идеята е максимално да се елиминира възможноста с развитието на мленокиселите бактерии да се увеличи и популацията на нежелани патогенни организми и култури, които също се носят във въздуха.

Ще се чуя при първа възможност с майка ми и ще споделя каква марка бяха нейните пробиотици (ако и тя си ги спомня).

Бъдете здрави и се старайте храненето да Ви доставя удоволствие, но не да се превръща в стимул в живота 🙂

Здравейте. Милене,в един от коментарите прочетох,че майка ти е намерила достъпни пробиотици?! Може ли повече инфо за марката и във всяка аптека ли ги има?

Хехе, то веднъж човек да си хване методиката и технологията, после остава само забавлението от експериментите с различни добавки и сие. Не сме пробвали само сирене да правим от коноп все още, но много скоро и това ще стане като ни докарат кашончето 🙂

Milene, blagodarq za vklu4vaneto:)
Az i sys sokoto si gi kisna qdkite, a posle gi dyrja na toplo okolo 24 4asa ta da spazq tehnologiqta. Hubavoto e, 4e ne mi izliza sireneto ot formi4kata taka razka6kano kakto predi, za6toto za da moje blenderyt da se spravi 1/4 4a6ka H2O na dozata nikak ne stiga6e… Tozi pyt napravih 1 kg ka6u da ne si igraq neprekysnato, samo za podhranvaneto na probiotika ne bqh podgotvena, no sledva6tiq pyt 6te go imam predvid, v na6ata ky6ta vinagi ima po nqkoe drugo kilo borovinki 🙂
Ustanovihme, 4e sokovete naistina imat drug vkus s novata ma6inka, osobeno sled kato se precedqt:)
Pozdravi ot byde6tite tehnolozi po qdkovi sirenca 🙂

Любче, поздравления за новата сокоизстисквачка и дълги години да си я ползвате и да се наслаждавате на ястията, които с нейна помощ ще се приготвят още по-лесно и ще са магично вкусни.

За сиренцето и на мен ми мина през ум да го правим в сокоизстисквачката като по този начин ще се намали времето за сушене, но има и нещо друго – може би е добре ядките да се накиснат предварително и да се оставят за едно денонощие да ферментират. Ако сиренето се приготви и консумира в рамките на 2-3 дни, то в него няма да има същите количества пробиотици, както ако е ферментирало по-дълго. Иначе добавянето на Мисо и пробиотици би повишило пробиотичното съдържание и тогава нещата може да се балансират.

За по-фино смилане можеш да опиташ да прекараш повторно смлените ядки през сокоизстисквачката и само в краен случай да “поизпотиш” блендерчето да довърши започнатото 🙂

Сега остава малко да поекспериментираш с подправките, ароматите и цветовете за овалване и овкусяване и всичко ще е 6 точки. Предлагам ти да опиташ да добавиш 1/4 чаша сушени червени боровинки (по възможност не много сладки) и да го омесиш и оставиш така да ферментира за малко по-дълго. Нека и клетите пробиотични колонии да се порадват на сладките боровинки и да дарят сиренцето Ви с още по-високи хранителни стойности.

Нямам кирилица на този комп (другият е на ремонт), не ме кастрете моля 🙂

Аз както споменах във форума, направих сиренцето от кашу на новата машинка-сокото Oscar Neo 100 с приставка за мелене. Като изключим, че се получи с леко зърнеста консистенция, много ми хареса, защото стан по-лесно, а блендерът и аз не се задъхвахме… При това не сложих допълнително вода, а калъпчето след 24те часа се заформи приятно твърдо. Направих го преди няколко дни, а днес го избробвахме. Реже се и-де-ал-но!.

Досега на блендера все ми ставаше меко като хлебна мая и течаха едни слюноотделяния докато поизсъхне… Сега съм замислила да използвам капачката на изхода на сокото за изцеждане, която увеличава времето за работа върху пуплата, преди да я изплюе. Да видим дали ще се получи и при меленето. Стискайте палци! Ако не стане, може да метна получената смес в блендера за кратка фина дообработка. Ще рапортувам 🙂

П.С. Коментарът беше преписан на кирилица без да бъде модерирано неговото съдържание (за по-голямо удобство в четенето).

Привет,не съм го направила още защото чаках да отговорите,и кашуто чака….иска да се превърне в чудесно сиренце))))Замислих се да го изсуша след накисване,за да се скъси времето за сгъстяването му,четох в коментарите,че колкото повече вода има по-бавно става.Значи се заемам още днес,а моята машинка мели по-добре сухи ядки от колкото мокри или с вода,направо ги прави на масло без никакви бучки.Като стане ще пиша за резултата))))

Хайде да се включи и “Баш мандраджията” 🙂 . Калинче, не мисля, че ще е проблем стига да сте сигурни в техниката, с която в последствие ще мелите ядките. Ако накиснатото кашу изсъхне добре рискувате да не може да се пасира и омеси качествено с пробиотиците. В най-лошия случай може да се наложи да добавите мъничко вода за да се получи гъсто сиренето.

Интересно ми е какво Ви накара да се замислите как да промените технологията? Аз лично си мисля, че следващата доза сирене ще я приготвим именно по вашия начин, но ще опитаме да не сушим ядките, а само добре да ги измием на течаща вода и да ги изцедим от излишната влага за 10-15 минутки. Така хем ще са мекички и лесни за пасиране, хем и ще може спокойно да се омесят с пробиотиците и да дадем на гладните бактерийки едно добро начало на “пиршеството” 🙂

Ще се радваме ако споделите как се е получило сиренцето по вашия метод, макар да съм наясно какво го очаква още в първия момент след края на зреенето 😉 (сега се сещам как Кръстьо Лафазанов си говореше с едно кебапченце преди време хванал здраво виличка в ръка и му обясняваше какво го очаква и как ще протече цялата “операция”. При това сурово ядково сиренце няма как човек да подходи по по-различен начин 😉 ).

Калинче, Милен е повече спец на тема сирена от растителен произход, но си мисля, че оставяйки го дори на стайна температура и то за няколко часа, пак ще почне ферментация. Нищо, че не е смляно, а в цяло състояние. С пробиотиците се забързва процеса и крайният продукт е по-богат на полезни бактерийки.
При смилането на кашуто и добавянето на пробиотици и сол ще ти трябва малко вода, защото в противен случай ще затрудниш блендера.

Привет,изчетох всички коментари и ще питам дали ще се получи добро сирене ако направя следното.Да накисна кашуто а после за го оставя за няколко часа или цяла нощ на парното да изсъхне ,и като го смилам да сложа само пробиотици и хим.сол без вода .И после в марличка и в хладилника ,какво ще кажете…или да карам по рецепта? И много усмивки)))

Милене, благодаря ти за бързия отговор, много ще ми помогне в избора на пробиотици. Ще поръчам тези на Удо`с, верно че са по-скъпи от другите, но пък ще имам за дълго време. Когато се сдобия с тях, ще направя и сиренцето … и пак ще има включване от мен 😉

Поздрави

Здравей, Мария.

Бих казал, че бактериите и продуктите на Удо’с като цяло са ни любими, макар на моменти цената им да не е толкова “справедлива”. Не мога да кажа дали има по-добри откъм качество на отглеждане и т.н., защото не искам да обидя цялата останала гилдия от качествени производители, но за мен лично Удо’с за момента са фаворит. Когато се подложих на хидроколоника преди година (че май и малко повече), терапевтът ми препоръча да приемам друга марка, но те бяха в абсолютно същия състав и количества като бактерии като с УДО – 30 милиарда от 8 различни щама. Мое лично впечатление за момента е, че пробиотиците на Удо се отглеждат в био естествена среда и в тях няма следи от млечни остатъци и т.н. (това е в случай, че някой се притеснява от алергии или наличието на 1% млечни остатъци е в разрез с личната веган идеология и възприятие).

Ако тези пробиотици не Ви идват скъпи – те със сигурност ще вършат идеална работа. Преди няколко дена проследих редица проучвания, които свързаха лечението от паразити с увеличаването на пробиотиците в организма. Тоест там, където едните живеят, другите умират, или заспиват за дълго, защото лошите микроорганизми имат нужда от киселинност, слуз и прочие условия, докато пробиотиците ненавиждат изброените.

Добре е обаче да не се прекалява с количествата използвани пробиотици, защото наскоро имахме запитване (по-скоро оплакване), че наша потребителка е увеличила дозата пробиотици за да постигне още по-качествено ферментиране и да ускори процеса, но вместо очакваните резултати се е получила ядкова сериозно кисела продукция без да има време да овладее процеса.

1-2 капсули ще са повече от достатъчни, защото всичките 30.000.000.000 бактерии само за една нощ попаднали в благоприятна среда ще се размножат хилядократно (ако не и повече).

Ще очакваме да споделите за резултатът както и на какви пробиотици сте се спрели за приготвянето на това лакомство. Както и преди сме писали, най-важното при приготването на сиренцето е да се въоръжите с търпение и наистина да го оставите колкото е нужно да зрее преди то да достигне до вашата (и не само) трапеза. В промишлеността бялото сирене зрее от 45 до 60 дена, а кашкавала – доста повече. Нека не пришпорваме нещата дотолкова, за да се насладим на идеалния резултат в последствие.

Поздрави и здраве на цялото семейство и всички четящи 🙂

Мдам, наистина е особено важно да се изцеди добре сиренето преди да се подготви за формоване и зреене. Ако не се съблюдава това, то крайният продукт не само няма да може да се оформи добре, но и да запази формата си. Излишно е да говорим за появата на плесен и т.н. По време на зреене, за да се намали риска от мухлясване, е добре да се уверим, че хладилникът ни наистина си поддържа прилична температура (особено през летните жеги).

Поздрави и повечко успехи в кухнята!

Да споделя какво стана със сиренето. На вид и консистенция беше идеално, обаче се усещаше мухливата жилка и не рискувах с консумация. Мисля, че всичко дойде от това, че използвах вода при блендирането на слънчогледа, после го прецеждах през марля, но в топлото… За другия път ще знам. 🙂

Здравей, Ели!

По принцип не би следвало да хваща плесен и/или мухъл, защото това означава, че е била налице повишената влажност, при която се развиват въпросните култури. Освен с отварянето на хладилника през по-топлите дни да се е получавал лек конденз, който да е довел до това. Мисля, че е време за дегустация, но бих Ви посъветвал преди сервиране да отделите добре появилите се плесени и да опитате едно парченце. Ако усетите и най-лекия привкус на мухъл/плесен, по-добре не консумирайте това сирене, отколкото да се получи нещо нежелано в последствие. Ако обаче всичко е наред, Ви пожелаваме приятно похапване!

Здравейте! Направих такова сирене от слънчоглед. Седи в хладилника почти месец, но понякога, като го обръщам, забелязвам нещо като мухълчета… Възможно ли е, при положение, че е в хладилник? Иначе сиренето вече хвана кора и е наполовина от това, което беше в началото.

Милене,

Както казваш-важното е мерак да има 🙂 Успешен ден, когато и да е това 🙂 Приятни и креативни сънища, пак когато му дойде времето 🙂

Lubka, наистина за производствените мощности ще си трябва по-непоклатима техника, за да успявате със заявките. Но и с този блендер може да дадете началото, а после на всеки по една машинка и ли по две и ще бъркате с двете ръце. То само пасирането и чакането са трудни. Останалото е лесно :)))

Ха-ха, привет, Милене,
И двамата с Ангас понаобичаме сирене, та ядковото се харчи на поразия и без да го споделяме, но както знеш сам, много е сладко да зарадваш и други 🙂
За производствените мощности имам само една спънка: новият блендер с мощност около 1200 вата започна да прегрява на сиренето и бонбоните. Самата смес не се загрява много, но двигателят пуши в буквален смисъл. Та процедурата с изчакването е тегава. Важното е, обаче, че след глътка въздух подхваща песента на нов глас. Ангас като разбра как моря блендерите на поразия ми направи допълнителна гаранция като закупихме този, та да ни покрие уреда за 2 години. А до дотогава, що ядки ще се превърнат в това ароматно и апетитно ядково чудо!

Здравей, Lubka!

Приятно е, когато нищо неподозиращи хора консумират сурова храна после с огромно изумление да разберат, че в дадената рецепта не само, че няма нищо вредно, ами и абсолютно всичко е сурово и здравословно. Ето това е наградата за майстор готвача и най-ценната оценка на “журито”.

Като гледаме с какви темпове приготвяш сиренцето, може скоро да достигнеш и производствени мощности 😉

Здравейте,
След празниците, по време на които нашите всеядни приятели похвалиха ядковите сиренца, ето че съм пак на същата страница с нова доза кашу, този път цял килограм, че да не си играя непрекъснато 🙂
А за бадемите, не знам защо, тези, които купуваме се противят доста на беленеот, макар че са добре накиснати, но не е голям проблем. И похапването им по време на белене е приятно и полезно 🙂

Lubka, когато бадемите са пресни и накиснати за 5-6 часа, беленето си е буквално детска игра. Верно, че изисква малко време, но количество от 3-4 чаши с каката и Вери ги “лющим” за има няма час. Иначе си права, че беленето винаги довежда до намалени количества бадеми, затова е добре да предвидите малко повече преди да се съберете около масата със запретнати ръкави 😉

Писах във форума за дехидраторите и моля, ако имате възможност за коментар и съвет 🙂

Привет Рима и Милен,
Откъм технологията, доколкото разбирам трябва да добавя пресоване и по-продължителен престой в тензуха до образуване на коричка 🙂 Досега без пресоване за 24 ч сиренцето никак не искаше да съхне… Значи ако не се отделя от тензуха, може да си го оставя в него за още малко…
За моето бадемово – то беше голяма история с беленето, що филми изгледах, обаче те много намаляха междувременно :):) , та се наложи да добавя макадемия…. Все още има от него в хладилника. Изобщо от всичките има и за зреене, и за опитване 🙂
Рима, отивам на форума за уредите, за да ти пиша за дехидратора :):):) Успех със зебровото сирене, чакаме със затаен дъх новинки.

ааа…имало и други тънкости, значи. Ще трябва да потърся подходяща съдинка за целите на експеримента 🙂
И ще чакаме рецептата за домашно мисо, че след авариите в Япония…

Рима, отлично си схванала технологията. Ние приготвяме сиренето по аналогичен начин, само че ние използваме една специална съдинка за тофу сирене (2 кутии, които влизат една в друга и първата е по-тясна и има малки дупки за отцеждане). Та слагаме сиренето в торбичка от лен, че са по-здрави и по-добре изцеждат и след като го овием добре в торбичката го пресоваме с втората кутия. Поради наличието на дупки влагате се изцежда докато се пресова, и като го оставим така за 5-6 часа с тежест отгоре ускоряваме сушенето. После вече го пренасяме в хладилник, където започват сериозните процеси на ферментация и зреене докато сиренето не достигне крайната цел – една истинска прелест за сетивата и то най-вече в изцяло домашно изпълнение и с любимите лично за вас подправки, вкусове и аромати.

упс, сега видях къде била темата за дехидраторите, извинявам се!

Любка, бадемите обели ли ги чинно? Моето бадемово е зърнесто заради люспите, така че другото – от кашуто по се харчи засега. И то с такива темпове, че направих нова зарядка, даже му направих ивици с подправки…
Слагам го в една по-дълбока правоъгълна кутия за няколко часа, както е с тензуха и после внимателно го премествам от кутията в плоска чиния. Само че не махам тензуха, докато не започне лесно да се отлепва, тоест сиренето вече трябва да си има коричка. Само го обръщам междувременно. И така си остава на калъпче.
Любка, ти си търсеше дехидратор, как върви проучването? От България ли ще купуваш или от друго място?

Здравейте 🙂
Аз не знам вие как успявате да получите калъпче от сиренето при ваденето от тензуха, при мен е все мекичко, по-скоро с консистенция на крема сирене. Дори първият път, когато сместа ми беше много суха в блендера, пак излезе някак кашаво след 24 часа зреене на стайна температура. Май нещо бъркам в технологията 🙁 Иначе по отношение на вкуса няма грешка. И гъбки си изсуших по почина на Рима, та последното бадемово-макадемиево сирене трябва да е с аромат на гъбки 🙂
Е, продължавам с вкусните експерименти, днес е ред на лешниковото вълшебство….

Вери, по-скоро ще станеш мъжко момиче (в което няма нищо лошо, така че хапвай си спокойно нахута щом ти харесва покълнал или леко попарен) 🙂

Здравей, Lubka!

Наистина ще е по-добре да преместим темата за дехидраторите във форума, където ще можем хем точно и ясно да изясним всички въпроси, както и да не караме потребителите да проследяват всички коментари, свързани с рецептата и технологията на сиренцето. Почти сме подготвили материал за сушенето, техниката и т.н. който се надяваме да е полезен за всички.

За целта предлагам да се пусне тема във форума за дехидраторите в “Уреди на Суровоядеца” и там да се задават въпросите. Така всеки ще може спокойно да коментира по темата, както и заедно да обобщим и обновим знанията и триковете си.

За по-лесно, ето я темата:
http://recipemagician.com/forum/index.php/board,12.0.html

Рима, ако сиренцето ти е още по-сухо от на клипчето, не се притеснявай изобщо, защото е напълно възможно по времето на заснемане да не съм успял добре да го изстискам поради ограничението във времето. Колкото по-сухо е сиренето, толкова по-стегнато ще е в края на зреенето. Най-важното е да се създадат добри условия за зреене (не прекалено студено – камери, фризери и т.н. за стягане, защото бактериите или ще умрат или ще минат в рецесия и това няма да доведе до нищо хубаво), както и достатъчно време, тъй като съхраняването на продукта в хладилник удължава времето на ферментация/зреене, но пък ще предпази вашето лакомство от нежелани налепи, мицели, плесени и т.н.

Ми аз като обичам и ям нахут, мъж ли ще стана? :)))))))))
Шегувам се.
Любка, можеш да слагаш каквито искаш подправки.
По другите въпроси Милен ще се включи.

Значи соята не трябвало да се яде сурова…Аз още се чудех защо заминаха суровите ми фалафели към конвенционално хранещия се с пържени такива мой добър приятел 🙂 Добре, че беше той да ги спаси от изхвърляне. Те дори бяха от покълнала соя и пак вкуса им ми се стори доста неприемлив…
А сиренцето, първия път се получи по твърдо отколкото на клипчето. Сега го оставих по-меко, но го държа в тензух, който после махам и си стои на калъпче 🙂 Още не съм пробвала с гъбите как е. Като стегне ще кажа.
За хормоните в соята не бях се замисляла, само знам от доктор Гайдурков, че е незаменима за жени, както нахута за мъже, ама какво има точно предвид доктора не знам.

Рима,
Тази идея с гъбения аромат ми се струва много привлекателна. Ще се постарая да си изсуша малко гъбки, та да опитаме 🙂 Благодаря! По тази логика, може би бихме могли да слагаме сух чесън и лук и тн… Аз сложих малко лют пипер на вчерашното кашу и представи си, още е цяла питата. Отвън го наръсих изобилно с подправки и сусамено семе и така не ми лепне по паничката 🙂

Privet Milene ot Angаs i ot men,
Blagodarnosti za poslednite razqsneniq, naistina 6te byde dobre da vidim i tozi etap na podgotovka na sirenceto za zreene kak minava prez rycete na (oooops кирилицата!) експерт 🙂
Страхотни сте! Толкова е хубаво, че споделяте опит в това начинание!
Може би един от клю4овите моменти е хубавото изцеждане на ядките, ще обърна внимание. Липсата на хубава коричка при мен сигурно е следствие от слабото изцеждане и последващото много меко състояние на сиренето, поради което, при всяко обръщане се деформира и целостта на коричката се нарушава. Да не говорим за нарушенията, причинени от ежедневното дооформяне с ножа 🙂
Не знам дали е правилно, но аз установих, че когато поръся с подправки и сусамено семе повърхността на “питата” непосредствено преди прибиране в хладилника, следващите обръщания стават много по-лесно, без да се налага да остъргвам залепнала коричка от дъното на чинийката, върху която става сушенето.
Тъй като ние не сме минали на 100% сурова храна, бихме могли да консумираме и по малко тофу. Аз намерих рецепти с най-различни коагуланти-от лимонов и лайм сок, до нигари, магнезиев хлорид и… английска сол. Но също четох, че не се препоръчва консумация на сурова соя. Иначе има вариант за пресичане след варенето и според рецептите то става много бързо, за 15-20 минути.
Аз не съм сигурна дали точно тук му е мястото, но бих искала да помоля за съвет относно дехидратор, тъй като сте “стари” суровоядци и явно ползвате тази техника. Каква е ролята на мощността според теб? Върху времето за сушене ли оказва влияние? От това, което видях в Интернет, разбирам, че тези с хоризонтално движение на въздуха осигуряват по-равномерно разпределение на температурата и по-добро сушене. Отхвърлихме вариантите за кръгли тавички и вертикален поток на въздуха. Решихме, че е добре да има и таймер и задължително да има регулатор на температурата, туй като съществуват модели с фабрично предопределена температура, например 55 грауса и подобни варианти. Колебаем се между модели, чиято разлика е основно в мощността. Този, който е с най-практичен дизайн, с команден панел отпред, е само 250 вата. А другите модели, които ни харесват и са 600 вата, имат панел на много неудобно място. Какво казва вашият опит?
Петъчни поздрави от нашия край.

Здравейте, Дами!

В действителност купешкото сирене се подсирва със сиречна мая, която не е нищо повече от ензимна смеска (ако мога така да се изразя). Аз незнайно защо съм си мислил, че и там става дума за някакъв вид бактерия, която си “пирува за наша сметка” и ни дава отпадъците, които ни се услаждат под формата на сирене, но уви. Ние също не сме пробвали с мая за сирене, макар да ми е минавало през ум, но някак си не ми допада самата идея да се отдалечаваме от естествената ферментация.

При нас сиренето се получи доста твърдо, дори започна да се троши коричката при рязане последния път като го правихме, че изминаха повече от 2 месеца откакто се случи това семейно бадемобелене за последен път. Мисля си дали няма да е по-добре да заснемем и тук едно клипче, в което да Ви покажем как се приготвя и подготвя за зреене в хладилник сиренцето. Така ще може да се види нагледно степента на сушене, както и крайния продукт след няколко седмици сушене. Разбира се, ако ще правим това, ще се наложи да се монтират части от клипчета или да се направи серия, защото не виждам иначе как да стане.

Много много важно е при пасирането на ядките да се изцеди максимално добре влагата, защото това значително ще удължи срока на сушене в последствие. За тази цел ние си имаме ленена торбичка ,която не само, че е много издръжлива, ами и е с фини пори.

А сега да разбулим малко тайната за тофу-то. Опитвали сме да си правим в къщи и там също имахме победа, но е добре да се знае, че то не е суров продукт. Преди време наша потребителка ни изпрати своя технология за приготвяне на сурово тофу, но там вече всичко опира до вкуса на всеки (както например на някой им харесва хумус със суров покълнал нахут, а други го попарват леко за да не бие на нишесте).

Та да се върнем на технологията – сиренето се приготвя чрез пресичане на белтъчините в соевото мляко с добавянето на киселина (обикновено се добавя лимонов сок) докато се вари на котлона. Така пресечените белтъци се прецеждат и пресоват в калъпчета (взехме си едно приспособление от две части, с което се цеди и пресова едновременно сиренето). Според степента на изцеждане вече се произвежда различното тофу (меко, средно твърдо и твърдо). Основната суровина на тофу сиренето си е соевото мляко, което също не е сурово и дори не се препоръчва да се консумира сурово, тъй като соята е от разреда бобови и освен неприятния вкус на наличните сурови нишестета може да доведе до затрудняване на храносмилателния процес и не само. Млякото се приготвя както всяко едно друго ядково мляко – накисва се соята за няколко часа (5-6 обикновено или малко повече), пасира се в блендер в съотношение 1х4 (соя х вода), след което се прецежда през марля и се вари на котлона на умерен огън за 4-5 минути. Много хора предпочитат соевото мляко като основна суровина за приготвянето на сметани, кремове, и т.н. но аз лично си предпочитам да се придържам към изцяло суровото мляко и подобни продукти. Да не говорим, че соята (включително и БИО-то) съдържа хормони, които биха могли да доведат до хормонален дисбаланс при мъжете (най-вече) при редовна консумация. А и представете си само каква галимация е това да си пасираш млякото, да го цедиш, че и после да го вариш и отпенваш.

Сиренето, ако го сложим в дехидратор предполагам, че за не повече от 24 часа ще бъде готово, тъй като там ще се обдухва активно (поне с хлябовете с 2 пъти по-голяма дебелина се постига идеална коричка от всички страни). Най-добре е да се придържаме към максимално близката до природните процеси технология, дори и това да означава да приготвим първоначално двойна доза и да забравим за едната, та да може да се застъпват. Тук в Канада има фирми, които приготвят и търгуват с такива сирена, и доколкото подразбрах техните продукти зреят за не по-малко от 3-4 месеца, и то при точно определени температури за да се гарантира максималната полезност и качеството (все пак ако при нас не се получи сиренцето ще загубим чашка-две ядки, а там са доста килца и сериозни загуби, когато говорим за био продукти). То и цената им е доста солена, защото 3 питчици по 50-70 грама различни видове срещнах в Интернет на скромната цена от 70$. Верно, че бяха с приятна опаковка, но все пак нас ни интерисува сиренцето най-вече, а не точно опаковката (макар да е добре и двете да са на ниво).

Еми това е от мен, ще видим как ще се организираме, че да заснемем и това полезно за всички видеоматериалче за болната на много хора тема – сиренето и кашкавала.

Любка, моето сиренце издържа точно 10 дни. Бадемовото го направих с целите бадеми. Не съм проучвала доколко са полезни или не люспите…като стегне, надявам се скоро, ще споделя повече. За пресичането на млякото с допълнителни вещества не знам нищо, така, че ще разчитаме на Милен и Вери за повече инфо 😉

Здравей Рима,

Като казваш, че твоето до последно е било пастетообразно, колко време имаш предвид? Моето е на около седмица-десетина дни, доколкото помня. Аз направих снимки днес за да не свърши, преди да съм запечатала този “крайъглен камък” в семейната кулинария 🙂 , но още са във фотоапарата. А после… не знам как да ги кача на този сайт.
Аз замислям тофу отдавна, засега съм правила само соево мляко и прясно и кисело. Не съм сигурна, но си мисля, 4е може би тофуто се втжърдява повече поради специфичния състав на соята. В рецептите, които съм намирала, се посочва, че соевото мляко се пресча с коагулиращо вещество и за броени минути започва да се пресича, досущ като сирене. Нямам представа какво би се получило, ако тази технология се приложи към ядковите млека…
Така или иначе, тази рецепта тук много ни допада, само дето много бързо свършва 🙁
Чакам отзиви за бадемовото ти творение. Беленето на бадемите така ми гълта време, че и на мен ми се иска да го прескачам 🙂
Успех!

моето до последно си стоеше като пастет и се чудех соевото тофу как добива еластичността си. Дали е от соята? Днес ще направя и бадемово, може пък то да не е толкова кремообразно, макар, че и така ще е много вкусно сигурно. А на кашу сиренцето, което вчера направих му стрих сушени манатарки да го докарам на гъбен пастет

Привет Милене,
При мен сиренцето също изчезжа много бързо. С последни усилия опазвам няколко хапчици от кашуто, да видим все пак като поузрее как ще бъде на вкус… От слънчогледовото жсе още има, то беше огромна доза, а в момента ми се изцежда произведението от макадемия.
И аз стигнах до изжода, 4е сушенето в чинийка е по-удачно, а откакто ти спомена нещо за дехидриране, започнах да го мятам за известно време във фурната, тъй като там непрекъснато се ширят кракери, та няма празно:)
Все още обаче консистенцията на сиренцата е по-скоро мека, отколкото твърда, явно си искат технологично време:)
Ако все пак нещо се задържи в приличен вид, докато поузрее, ще го щракна 🙂
Пак благодаря за прекрасните сурови вдъхновения:)

Здравей, Рима!

Това, че сиренето е свършило е наистина жива трагедия, но пък нас от друга страна може само да ни радва този факт, защото ако тази рецепта се беше превърнала в някое неприятно на вкус, мирис и/или вид нещо си, щеше да си стои със седмици в хладилника докато не бъде изхвърлено. Желанието да повторите “експеримента” обаче е повече от показателно за вашето удовлетворение.

Ние сме опитвали и с небелени бадеми и също става, но се променя леко цветът на крайния продукт. При нас беленето на бадемите е малко като игра с децата, така че понякога дори се състезваме кой повече ще обели. Така хем децата са доволни, че и те са част от процеса, хем и са незаменими помощници дори и 1/2 шепичка да са обелили. Ако решите да опитате и Вие, не забравяйте, че децата имат нужда да от стимул и понякога за да спечелиш е необходимо да загубиш 😉

Нашето сирене свърши 🙁
Не можах дори да го снимам..
Сега накиснах бадеми и ново кашу, но мисля бадемите да не ги беля. Не знам какво ще излезе, ще видим 🙂

Lubka, сега се сещам, че ние като сушахме сиренце, го слагахме в чиния, за да може да се сушат и стените и горната му част, защото ако е в кутийка се ограничава въздушния поток, който ни е нужен за да се получи сиренцето вкусно. Така, че ако е в кутийка, по-добре да ги извадиш от там и да ги сложиш питките върху чинийка и да ги скриеш от погледа си 🙂

Privet, Milene!
Sirenceto e v nqkolko kutijki, ima za ejednevno opitvane, a vqrvam i za zreene moje da ostane 🙂
I na men mi se stori, 4e trudni4ko 6te se vtvyrdi, ako e pokrito. Dori sled 24te 4asa prestoy na stayna temperatura, vse o6te se navlajnqva na dynoto. Zasega e s konsistenciq po4ti na pastet:)
Okazva se golqmo izpitanie za tyrpenieto….

Здравей, Lubka!

Идеята да се сложи сиренцето в хладилника е да се избегне бързото и така стряскащо някои хора сушене в дехидратор. Така че не е много добра идея сиренцето да се покрива, ако имате желание да го похапвате твърдо и стегнато. Затова сме препоръчали дори да се държи по-близо до задните стени, където циркулацията на студения въздух при повечето хладилници е по-голяма и това ще суши вашият продукт. Отделно от това, че сиренцето не се увива в нищо е добре от време на време питките да се обръщат, защото в противен случай едната страна, която е с допир със съдинката, в която се съхранява в хладилника да остане по-влажна и да не изсъхне равномерно.

Явно този път сте решили да го дочакате като краен резултат, май май а? 🙂

Ееее, то и при нас се случва да си краднем по някоя минутка почивка без да ни усетят, но какво да се прави, като живеем в динамичен свят 🙂

Vypros za sirenceto, molq:)
Kogato se priklu4i 24 4asovoto izcejdane i sireneto tr da se sloji v hladilnik za zreene, pokriva li se?

Haha, pri nas v Canberra e 15.00 Zna4i priqtna po4ivka, kogato ima takava:):):)

Lubka, май май ще се наложи да стискаме палци за сиренцето и неговия по-дълъг животец в хладилника 🙂
За деня и нощта, ние сме на линия денонощно, така че вече ни се размиват понятията ден и нощ, ама съдейки по тъмното навън, предполагам, че в момента е вечер :))))

Tova za krajnata faza ne e mnogo sigurno, kakto moje da se o4akva:):):)
Pyrvata pizza pogylna porqdy4na doza ot kremoobraznoto sirene ot ka6u i ne se oplaka, 4e ne uspqlo da vleze v posledva6ti fazi na zreene:)
V4era oba4e zalojih golqmo koli4estvo smes ot slyn4ogledovo seme, malko ka6u i makademiq. Ot nego se nadqvam pone malko da ostane za vkusvane sled kato uzree, ta da znaem kak bi trqbvalo da “zvu4i” v ustata uzrqloto qdkovo sirene:)
Uspe6en den ili priqtni syni6ta, kakvoto se padne pri vas, kogato 4etete.

Здравей, Lubka!

Като количество бактерии, въпросните пробиотици не са зле, макар да има и по-силни (по-голяма популация). Цената също е доста достъпна като за такъв продукт. Единственият съвет, който бихме могли да Ви посъветваме е да се опитате да потърсите пробиотици, които не съдържат помощна среда лактоза, тъй като тя се извлича от кравето мляко, а за него вече има известни противоречия за ползата/вредата. Не ми се впуска в подробности дали или, това е само като съвет.

Ако сте добавили и мисо и пробиотици, тогава сте “обречени” на пълен успех 🙂 Ние сме опитвали дори само с Мисо и пак си става, така че не се безпокойте, защото сиренцето ще стане отлично (стига да успее да стигне до крайната фаза на зреенето без да бъде изконсумирано по-рано 🙂 )

Za probioticite
Predi po-malko ot godina si kupih ot Bylgariq produkta “Pro-biotik LBB Lacto Bacillus Bulgaricus”, hranitelna dobavka na firma Buroff. Systav:
“Vsqka kapsula sydyrja liofilizirana kultura ot bylgarski mle4nokiseli bakterii 240 mg (3,2 x 1 000 000 000 CFU/g) i pomo6tno ve6testvo laktoza – 30 mg”
Cenata na edna opakovka ot 20 kapsuli e bila 2.21 lv v 4astna apteka vyv Varna.
Tuj kato sireneto, koeto napravih e pyrviq mi opit, ne moga da kaja kakva rolq e izigral probiotikyt i kakvo bi se polu4ilo naprimer samo s nego, tuj kato izpolzvah i miso.
VSe pak tazi cena e dobra i moje bi bihte mogli da opitate. 🙂

Zdravejte vsi4ki surovoqdci!

Bih iskala da blagodarq na avtorite na sajta, mnogo mi e polezen!

Sno6ti be6e domatena supa po receptata na va6iq golqm gotva4, blatyt za piza Margarita se izpe4e uspe6no prez no6tta, a v momenta se pekat luti indijski krekeri vyv furnata. O6te ne sym se sdobila s dehydrator, no furnata vyr6i rabota v diapazona na razre6enite temperaturi.

Predi dva dni zalojih pyrvoto ka6u sirene. Samo 4e taka se prestarah da ne e mnogo vlajna konsistenciqta, 4e nito kap4ica te4nost ne se otcejda. Dano stane. 6te dokladvam, a ako vsi4ko e nared-sledva6tiq pyt i rolca 6te spretna, moje i snim4ici da vi pratq:)

Ne znam dali tuk mu e mqstoto, no vse o6te ne moga da se orientiram v sajta, dali imate recepti i za “kiselo mlqko”? Ne6to ne mi se polu4ava mnogo hubavo.

Весс, в Интернет не знам дали има информация за готварския пръстен, но се сещам за едно любимо (надяваме се 😉 ) местенце, където може да провериш за повече информация и как да се “сдобиеш” с такова чудо:

http://www.recipemagician.com/polezno/znaete-li-che/

Рима, по принцип и от кашуто и от бадемите може да се навива. Важното при бадемите е да има пробиотици, защото ако се остави просто да ферментира натурално, тогава наистина по-скоро се изсушава отколкото да придобие необходимата гъвкавост.

За да се навива обаче, си има трик, който с огромно удоволствие ще споделя (ако не го знаете вече де). За да се навива сирене/тесто без проблеми се разстила сместа в/у найлон и внимателно се започва навиването, след което постепенно найлона се отлепва за да не се завие заедно със сместа. Тоест навиването е както при сушито, само че вместо да се ползва бамбукова подложка се ползва найлон (може и същата подложка с подложен найлон да се ползва за да Ви е по-удобно).

Весс, с огромно удоволствие ще очакваме вашите снимчици. Която е по-добра – печели правото да бъде закачена в галерията 😉

Рима, и ти не се спотайвай да споделиш дали е останало нещо до края на сушенето или днес проверка, утре проверка и .. .:)

Сиренцето става много добре на вкус, отрязах си малко днес и го оставям още да зрее. Бадемите станаха на мляко, друг път ще направя и сиренце. А това от кашуто дали ще стане по еластично и не толкова трошливо някак си, за да се завива на ролца 🙂

посмях се със снимката с киноа крекерите, защото точно почнах тях да правя 🙂 мислех си, че ще се вържат идеално с кашу сиренето. освен и аз да ги снимам в композиция и да ги сравним 🙂
а какво е готварски пръстен? нищо конкретно не намерих в нета

Здрасти, Весс!

В повечето случаи и мисото съдържа соя и затова е добре по възможност да е био или поне да се знае, че не съдържа ГМО. Най-трудното при приготвянето на сиренето е да го чакаш, защото всеки ден като го обръщах ми замирисваше все по-хубаво и по-хубаво и направо ти иде да го сдъвчеш набързо.

Малко по-трудно се отделя от тензуха кашу сиренето, защото е супер фино и залепва, затова се изхитрих последния път и го направих в готварски пръстен. Като се постегна си стана на истинска питчица и така си го хапвахме след изсушаване. За целта всеки път като се присетя (на 2-3 дена по веднъж) го обръщах ту от едната, ту от другата страна, тъй като долната част, която се допира до съдинката, в която се съхранява спира изсушаването и .. 🙂

Ето как се получи готовото кашу сиренце (на снимката е зад киноа бисквитките, които бяха едно прекрасно допълнение към свежия вкус и аромат:

 

http://www.recipemagician.com/wp-content/uploads/2010/10/surovi_hrupkavi_kinoa_biskvitki.jpg

Милен, благодаря за отговора! Виждам, че сте добавили със звездичка, че става с много ядки/семена. Нямах търпение да чакам отговор и вчера сложих с кашу. Още днес обаче ще си накисна и слънчоглед 🙂
След седмица-две ще мога да кажа кое как стана. Кашуто ми наистина залепна за тензуха и пъхнах всичко накуп в хладилника. Надявам се като узрее, да може да се отделя по-лесно.
Към живеещите в София – откъде намирате мисо? Аз намерих само ‘соева паста’ в големия китайски магазин до Пиротска. Не ми се щеше да ползвам соя.
Поздрави!

Здравей, Рима!

Добре е човек да има база за сравнение както ще се получи при вас. По принцип кашу сиренето/кашкавала има по-добра и плътна консистенция, но бадемовото пък се стяга по-добре. Иначе и двете са еднакво вкусни и за жалост изчезват много бързо, ако човек ги “изтърве от око” 🙂

Зеленцето също е изпитана рецепта и на нас (и не само) много ни допада. Ако има на пазара червено зеле на достъпна цена можете да заложите и от двата вида по малко, но е добре да са в отделни съдинки за да запазите цвета на всяко.

Поздрави и ще очакваме мнението ти/Ви и за зеленцето (както и за сиренцето след периода на зреене и дегустацията).

Ами аз малко се замотах и чак днес сложих сиренето от кашу.
Изглежда обещаващо 🙂 Веднага зареждам и бадеми за утре, да ги сравнявам после на вкус 🙂 За сега добавям мисо и пробиотици, без хранителната мая.
С млечна закваска ще пробвам след великденските пости, малко ми мина мерака за нея, като видях мисото, но за експеримента, може да пробвам 😉
Много ви е хубав сайта 🙂
За после съм си харесала унгарското кисело зеле, че тази година, така и не хапнах хубаво зелце 🙂

Рима, интересно ни е дали са усетили разлика близките и гостите и как се е получило сиренето (или биволското мляко? 🙂 ).

Вес, не виждам причина да не стане и от слънчоглед, само че е добре да се има предвид промяната в аромата, тъй като кашуто и слънчогледа имат различен вкус. Това, разбира се, в никакъв случай не означава, че няма да е вкусно и т.н. Просто всеки продукт си има своя собствен вкус и аромат. В това е и цялата красота на суровата кулинария – да комбинираш според своите вкусове и да получаваш натурални и неподправени аромати.

а дали вместо с кашу ще стане със слънчоглед?

Наистина ще е интересно как ще реагират околните. Сигурно само аромата на сиренето ще го издава, че е ядково 🙂
Иначе с кисело мляко за закваска, ако не стане сирене, то ще стане “биволско мляко” дето казват за него, че с нож се режело 🙂

Рима, Верка, според мен по-удачния вариант е да не се заместват пробиотиците с кисело мляко не заради самите бактерии, ами заради останалите съставки на млякото, освен в случай, че не сте сигурни за произхода на млякото и бактериите. По-скоро би се получило не по-зле сиренето дори само ако добавите мисо и го оставите на стайна температура за по-дълго време. Самото Мисо също е богато на пробиотици и дали идват от кисело мляко, изкуствено добавени или през мисо-то, всички те ще доведат до крайния вкус на сиренето. Важно е само да се има предвид, че периода на зреене е много важен и колкото по-дълго зрее сиренето, толкова по-качествен вкус ще се получи.

По принцип закваската за истинското сирене, колкото и странно и на мен да ми звучеше първоначално не съдържа абсолютно никакви пробиотици, а ензими, и при зреенето на традиционното бяло саламурено сирене химичните процеси са малко по-различни. Тъй като се стремим да се държим колкото се може по-близко до натуралните и естествени природни методи, ако не можете да си набавите пробиотици, не го мислете много. Ако имате мисо, всичко е повече от отлично. Разбира се, ако успеете да добавите и двете, ще се обогати допълнително вътрешната микрофлора и това не може да бъде в минус, но в крайна сметка като човек няма възможност за нещо е по-добре да намери алтернативен метод, отколкото да се отказва 🙂

Поздрави и ще очакваме с нетърпение коментарите след дегустацията 😉

П.С. Ако нямаш наблюдатели по време на приготвянето, опитай да не споменаваш, че си приготвила сурово сирене и наблюдавай реакциите. Ако зрее 1-2 седмици, много трудно ще го разберат що за вкус е това и може успешно да го приемат като нов вид кашкавал 😉 Ако решиш да им споделиш след това, ще видиш изумените лица :))))))

Да, Рима, и аз това си мислех за киселото мляко като за закваска. Сякаш съм чела само как си правят някои хора растително кисело мляко с такава закваска. За сиренето не знам. Но от друга страна пък самата смес за сиренето в рецептата е гъста и би трябвало да стане със закваска кисело мляко.

Много ви благодаря и на двамата за бързия и пълен отговор. Някъде се казваше за лактобацилите, че трябва задължително да са в комбинация със стрептококи, за оптимално развитие… Тук намерих едни словенски такива, не си спомням в момента марката, но ще пробвам с тях като начало.
И с мисото ще експериментирам.
Само не разбрах Вери, мога да заквася ядково сирене с дом кисело мляко или само ядковото мляко мога да си направя така?
Нали като се прави обикновено сирене се използва някакво сирище, а киселото мляко го слагат за закваска само пак на кисело мляко. Та за това питам.

Звучи ми добре ядково сирене със закваска от дом кисело мляко, макар, и някой да изтръпват при такава идея :))) но при съмнителни пробиотици, не е лошо човек да има и резервен вариант.
Или ядково сирене само с мисо…

А аз да добавя:

Можеш да използваш за закваска домашно кисело мляко.
Ролята на мисото е главно за обогатяване с пробиотици.

Здравей, Рима!

Въпросите никога не са много и е много по-добре да попиташ и да подходиш правилно към приготвянето, отколкото да гадаеш и да не се получи очаквания краен резултат ;).

Да караме въпросите по ред на номерата:

1. Каква е разликата м/у различните видове мисо – възможностите наистина са много, както и технологиите на приготвянето му. Има тъмни, по-светли, със соя, без соя, сладко (бялото) и т.н. Причината този вид ферментирала храна да намери широко приложение се крие в неговия състав – огромни количества пробиотици се крият във всяка лъжичка без значение от цвета (разбира се, стига да е приготвено и съхранявано правилно!). Бялото мисо става най-лесно и бързо (за около 30-45 дни) и затова обикновено е малко по-евтино. При него обаче трябва да се има предвид, че то е сладникаво на вкус и е по-подходящо за десерти, макар вкусът да не е проблем и за салати, основни ястия и т.н. където имаме желание да придадем солено/сладко балансиран вкус. Останалите видове мисо се различават прпедимно по своя състав (с нахут, с овес, със соя, с кафяв ориз, както и комбинации от изброените). За приготвянето на тези видове се изисква голямо търпение, защото процеса на ферментиране трае около година, че и повече при постоянно поддържана температура и влажност.

2. Пробиотиците – не сме достатъчно запознати да Ви препоръчаме определена марка, затова ще разчитаме на останалите потребители да Ви упътят, тъй като сме извън България и не сме наясно дали употребяваните от нас пробиотици се намират при вас. В България се продава изолирана култура “Лактобацилус Булгарикум”, която е “виновника” за млечната ферментация и получаването на киселото мляко, за което споменаваш. Предполагам може да се намери и друга култура самостоятелно или в комбинация – “Бифидус Есенсис”, с която се прослави едно време киселото мляко “Активия” (дали я имаше бактерията в него не знам, но поне рекламата и опаковката така гласяха”. Едно обаче е важно за пробиотиците – да се следи количеството култура в една капсула. Обикновено се броят в милиони, но това вече зависи изцяло от вида, марката и предполагам финансите. Тези, които ние ползваме (в момента не ги консумираме поради режима на др. Казънс) съдържат 36.000.000 бифидус есенсис, 40.000.000 лактобацилус ацидофилус, 10.000.000 булгарикум. Когато въпросните пробиотици се добавят към сиренето, те започват усилено да преработват захарите, съдържащи се в ядките и с това нашето сирене започва да ферментира и придобива характерния аромат на кашкавала. Ако се остави сиренето по-дълго в благоприятна за културата среда, може да се достигне до фаза, при която сиренето да придобие неприятно кисел вкус.

А сега да добавя за блендерчето – не съм тествал все още, но като ми се удаде възможност ще опитам да приготвя това ароматно домашно ферментирало сиренце в кухненския робот, като за целта ще накисна предварително бадемите за 6 часа, ще ги обеля да избегна тръпчивия вкус и бледо кафевия цвят. Тази идея ме осени като разлиствах наскоро рецептите и попаднах на упътването как да си приготвим бадемово масло. След като от бадеми за десетина минути става фино и кремообразно масло, значи и сиренето ще стане идеално според мен!

Сега е ред на вас, уважаеми Потребители, да помагате с марка и съвет за качествени пробиотици!

Реших по случай великденските пости най после да прежаля блендера и да пробвам това сиренце 🙂
В карфур намерих 3-4 вида мисо. От кафяв ориз, соя и май ечемик беше традиционното японско. Каква е разликата? Имаше и едно бяло сладко мисо…Другия ми въпрос е какви пробиотици да ползвам. Все още не съм пълен веган и съм правила ядкови млека, заквасени с домашно кисело мляко, стават си екстра. Може ли по същия начин да си заквася ядковото сирене. И каква е точно ролята на мисото?
Много въпроси станаха май 😛

Здравей, Рима!

Ако усетиш, че блендерчето започва да прегрява, дай му малко почивка. В крайна сметка прегряването на машинката ще доведе до прегряване и на сместа, което ще я превърне технически погледнато в НЕсурова, а и няма да се отрази добре на наличната ел. техника. Никой не Ви гони, няма за къде да бързате, така че ако сместа/машинката започне да грее, починете, след което продължете с нови сили.

Успехи в приготвянето на сиренето и сусамовия тахан!

Сега гледах и клипчето за сусамов тахан и си помислих каква експлоатация на уреда е това. Дали моя 1000W блендер няма да прегрее? Не съм го тествала още за такова натоварване

Здравей, Рима!

Това не е приставка, а си е чисто и просто буталото, което си идва с блендера. Това и беше причината да изберем него пред другия вариант предлагани блендери на фирмата БлендТек (BlendTech), макар последния да е малко по-мощен и с по-приятен за окото дизайн. В крайна сметка винаги съм предпочитал функционалност пред “глезотии за окото” (е, ако може и двете е най-добре, но ако се налага да се направи компромис с едно от двете, аз избирам фукнционалността и практичността). По принцип няма проблем да се направи сиренето и без бутало, но ще изисква малко повече време, защото ще се наложи отлепването на сместа от стените на блендера да се извършва с помощта на готварска шпатула.

Поздрави и успехи в производството 🙂

Милене, каква е тази джаджа с която бъркаш, докато пасираш? Моя блендер няма такава приставка. Дали ще може да направи толкова гъста смес?

На това попаднах за млечно-киселата бактерия.

Тази бактерия я има в червата ни, киселото зеле и не само.

Бианка, аз лично не съм кой знае колко навътре в историята на пробиотиците.
Но когато сме се информирали как и какво правят другите хора минали по този път, са казвали, че ползват пробиотици на тази фирма:
 
Давам ти линк, за да видиш съдържанието им.
Ето още информация на английски
 
Пише, че са vegetarian обаче, не vegan.
За тази млечно-кисела бактерия не съм се замисляла. Трябва да потърсим информация.
 
 

Благодаря! Моят въпрос беше свързан не толкова с това, да се пропуснат пробиотиците (защото купих все пак) а каква разновидност да търсим, защото в една аптека категорично ми отказаха да ми продадат с готварска цел.
В крайна сметка ще използвам тези Linex Baby – “живи лиофилизирани млечно кисели бактерии от вида Bifidobacterium и малтодекстрин”, пък след две седмици ще видим какво се е получило 🙂

Здравей, Bianka!

Както неведнъж споделихме, сиренето може да се получи не по-зле дори и без грам допълнителни пробиотици, тъй като във всеки продукт се съдържат известни количества от въпросните бактерии. Разбира се, ако се добавят допълнителни количества ще се увеличи полезността на сиренето, както и неговата улеснена усвояемост. Може и да има в спирулината и хлорелата пробиотици (добрите млечно кисели бактерии), но със сигурност количествата ще са значително по-малки от капсулите изолирани пробиотици.

Тъй като разбираме, че е по-затруднено намирането на Мисо в България, то може да бъде заменено спокойно с 1 ч.л. хималайска или морска сол, която се добавя по време на пасирането (не е необходимо да се изчака края на ферментационния процес).

Успехи в приготвянето и пожелания за една динамична и емоционална седмица!

П.С. Не исках да се издавам преди да съм постигнал успех, но ми се ще да окуража всички потребители, които са затруднени да намерят Мисо на българския пазар. Много скоро ще Ви предложим вариант сами да си приготвите и този безценен източник на пробиотици (макар да не е и суров по технология). Имайте само още малко търпение докато преминат първите ни тестове. Както се казва: “Трай бабо за хубост!” 🙂

Ех, голямо търсене на тези пробиотици значи 🙂 Предложиха ми какви ли не варианти – от млечна закваска (което доколкото разбирам не е веган?) до спирулина и хлорела. А защо водораслите са пробиотици, така и не разбрах. Какво трябва да търся в крайна сметка??
В крайна сметка купих някакви детски Linex Baby живи лиофилизирани бактерии, каквото и да значи това. Пише също, че това са млечно кисели бактерии. Говори ли ви нещо? Дали ще се получи сирене от кашу с тях?
 

Здравей, Ева!

При отсъствие на пробиотици според мен е по-добре да се приготви ядковото сирене без тях вместо да се замества с мая за сирене. Проверката за състава на въпросната мая установи, че в нея няма жива култура, а ензими.

Сиренето след като се пасира се прецежда в тензух и се оставя да се изкисва и зрее 24 часа на стайна температура. В края на този процес ако то се отделя лесно от тензуха го постаяме в хладилник без него (само кашу сиренето ни залепна за тензуха и се наложи да го сушим така първите 4-5 дена). Веднъж оставено в хладилник сиренето може да стои там и зрее с месеци, като колкото по-дълго стои, толкова повече се втвърдява и придобива характерния вкус на сирене/кашкавал. Нашето кашу сирене от клипчето стои почти 2 седмици вече и сме решили да дегустираме с приятели една питчица утре по случай семейното празненство. Ще заснемем материала, за да се види до какво ниво сме стигнали със зреенето.

Ако потопите сиренето във вода обаче, рискувате то да се разтвори във водата и да се получи солено мляко, но не и сирене. Майка ми в Бургас откри пробиотици на доста скромна цена (6-7лв за опаковка на капсули), така че като имам повече информация, ще опишем марката, фирмата и цената.

Поздрави и успехи в готвенето!

Аз направих моето сирене вчера и искам да попитам нещо ,как се оставя да зрее в хладилника,с кутия или не,обвито ли е с нещо или не – освен това,аз моето го направих с мая за сирене,защото нямах в момента пробиотици и мисо и там на опаковката на маята,пише че се оставя да зрее в саламура от вода и сол,такъв вариант възможен ли е с ядковото сирене,защото моето изглежда меко сякаш и ще се разпадне,ако го потопя в нещо?

Прав си, Христо, наистина е Gravatar!

Но ми е интересно ако не си сложи човек снимката, как ги разпределя иконките 🙂 В повечето случаи са весели иконки, но понякога човек пише нещо сладко, весело, а иконката нацупена до безобразие 🙂 Трябва им малко интелект :))))

А сиренцето не само изглежда така, но и вкусът му е много приятен. На снимката е бадемово сирене, но на клипчето е с кашу. Виж него все още не сме го опитали, защото искам да го оставя да поозрее повече, но и на него ще му дойде времето 🙂

Успех в готвенето и пожелания за супер приятен уикенд!

Предполагам, че иконките са gravatars: http://www.gravatar.com/. Ако човек е регистриран там и си е сложил снимка, ще получи такава и тук. Нека пробваме :-).
Поздрави,
Христо
P.S. Сиренето изглежда много добре и мисля да го пробвам.

Странно е, как сайта избира емот иконките за коментарите 🙂 Със сигурност не прилича на вас 😉

Нашето сирене вече зрее и довечера ще го прибираме на хладно след 24 часовия му престой на стайна температура. Ще снимаме по-късно продължението, което ще добавим пак тук.

Благодаря за рецептата! Напременно ще пробваме!

Add Your Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

kayseri escort aydın escort denizli escort çanakkale escort bursa escort
Site is using a trial version of the theme. Please enter your purchase code in theme settings to activate it or purchase this wordpress theme here