Размислите на една мама

Сигурно ще ви се стори много дълго написаното и ще се запитате какво целя, какво искам да постигна…:)

Не целя абсолютно нищо, просто споделен опит, а той, смятам, хич не е малък. Естествено, имам още много да уча, но и много информация съм изчела относно захранване на бебе и начини на хранене, включително и на деца. В живота ми/ни се стремим към здравословно хранене, към хармония. Последно време към суровоядство. Каква част ще заеме от нашето меню зависи само от нас. Промените не стават с магическа пръчка; не можеш от раз да захвърлиш старото и да се гмурнеш в морето на новото. Поне при нас сме усетили и решили, че няма да е подходящо. Всеки организъм е индивидуален и уникален. Решили сме нововъведенията да ги правим постепенно, за да не се стресираме излишно и да не се отвратим. Убедена съм и знам, че всички ние като родители сме пример за децата ни. Затова ще се случва в редовоете по-долу да споменавам как протича и нашето хранене.

Дъщеря ми, Магдалена, е родена през 2004-та. Не успях да я кърмя поради незнание, слаба информираност, липса на подкрепа от медицинския персонал. Тогава се регистрирах в един мамешки форум и се запознах с късното захранване. Захраних я на 5 навършени месеца с оризова каша / в началото купешка /. Открих елдата и просото, включих и тях. След което бавно и постепенно въведох и някои плодове термично обработени като ги прибавях към кашата. В началото на 7-ми месец започнах и със зеленчуците. Тогава почнах и със суровите плодове. Всичко сама приготвях- пюрета, каши. Не ми тежеше. Маги беше изключително самостоятелно и спокойно бебе. За всичко се намираше време. След 9-ти месец въведох глутеносъдържащите зърнени, масло, сирене, но не краве, месо- пилешко и заешко. Така карахме до годинката. След това въведох останалите видове месо, киселото мляко, краве сирене. За тогавашните ми разбирания бях доволна как съм я захранила- късно, бавно, постепенно и внимателно. Покрай нейното захранване започнахме да променяме и нашето хранене с мъжа ми. Запознахме се с храни, които до този момент не бяхме срещали и опитвали- кафяв и див ориз, булгур, елда, просо, лен и сусам. Аз никога не съм била фен на месото. Общо взето повечето дни през седмицата готвех постни манджички. Не спирах да се информирам и да включвам все повече и повече новости. В началото мъжът ми приемаше нещата малко с недоверие. Но аз не се отказвах да му чета и да обсъждаме. Започнах да прилагам някои принципи от разделното хранене: плодове самостоятелно да се ядат; до обяд това хапвахме; месо с ориз или картофи не готвех; боб или леща с хляб не сервирах…Така научих и Маги. Когато се е чувствала гладна след приема на плодове, й приготвях някаква зърнена закуска/ но не корнфлейкс /- овесени, ечемични, ръжени, пшенични ядки…с масло и сирене или мед, канела, стафиди, пшеничен зародиш, стрити сусам и лен… След 2-рата й годинка се е случвало да пробва кроасан, чипс, близалка, дъвка, шоколад. Шоколад и сега й давам от време на време. Останалите неща бяха с поучителна цел. Не сме я заплашвали, че ако яде еди какво си, ще стане нещо страшно. Взима, хапва, пробва и после провеждаме разговор какво точно й е харесало и как може да си го набави по друг начин. От чипса даже повърна. Сега не иска да го погледне.
Прясно изцедени сокове така и не съм й правила. Случвало се е, когато поотрасна / след 3-та годинка / по разни рождени дни, а и у нас да пие сок от магазина.

Така я карахме с нашето хранене до лятото на миналата година (2008). Ясен, синът ми, се беше току-що родил. Тогава срещнахме една много приятна, мила и млада жена, българка, майка вече на 3 деца, суровоядка от 2 години. Беше много интересно какво ми разказва, още повече беше минала по този път. Видях, че мъжът ми много се запали, повече се интересуваше от мен. Това ме радваше. Значи все пак е имало полза от моето говорене. 5-6 месеца събирахме информация. Много мислихме. В период на главоблъскане, някъде ноември 2008, съм писала това:

“Кисело мляко, сирене и кашкавал ядем. От това не виждам как ще се откажем. Риба има в менюто, но рядко. По принцип се е случвало да мине голям период от време, когато се сещам, че не сме яли риба. Нито мъжът ми, нито Маги са ми казвали, че им се яде. Месото аз лично мога да го елиминирам от менюто, но половинката виждам, че не издържа изцяло на постен режим. Маги не се съгласява с мен, когато й предложа да не ядем една седмица месо. На мъжа ми това му е хубавото, че не е претенциозен. Даже понякога това ме дразни. Той е с наднормено тегло, а е млад човек. Виждала съм негови снимки малко преди да се съберем с него- слаб, строен. Едно време е спортувал, но поне от 6-7 години / толкова време сме заедно / си е с “добре изразена телесна охраненост” и то в талията. Няма някак си амбиция, организация, липсва му като че ли сила да каже онова първоначално, главно ” Хоп “. Само чувам едни планове от утре, от утре…А аз искам малко да се вземе в ръце. Иначе е отворен за промяна, голяма подкрепа ми е, на едно мнение сме за всичко. Четем, обсъждаме преди да вземем решение. Като цяло е силен и позитивен човек. Ако го попиташ, той винаги е здрав и нищо му няма. И е така, няма някакво заболяване, да чукам на дърво. Като малък е имал астма и е карал жълтеница.
В моето семейство положението от към готвене беше добро. Майка ми винаги се е старала да готви вкусно, разнообразно и малко по-различно за онова време. В нас не се ядяха пържени и тежки храни. Може да се каже, че основите в готвенето и желанието ми да готвя са ми дадени от нея. Въпреки това аз растях пълно дете – дали заради баби, заради градина или заради стреса, в който живеех.”

Да се върна на захранването на сина ми, което съвпадна с нашите първи суровоядни крачки.

Ясен като кака си се роди със секцио. Много исках да го родя нормално, но няма да се впускам в подробности, защото не е това темата. Кърмя го от 2-я час на раждането му. Не е ваксиниран и не съм му давала никакви добавки. Изключително кърмен до навършване на 7-ми месец. Дори и вода не съм давала. По принцип бях решила да го захранвам като навърши 6 месеца, но виждах, че не е готов, не проявяваше никакви признаци, никакъв интерес към храната. Затова отложихме с 1 месец. После пък реших да приложа педагогическото захранване – седеше в мен, а аз му давах храната от моята чиния от моята ръка. Не му хареса, плюеше, избутваше, погнусяваше се. Пробвах и с малки парченца сварен морков, картоф, суров банан, авокадо да ги взима сам и сам да яде. И това не му хареса. Опитах и с сварени зеленчуци на пара и пасирани. Не се одобри. Отидох и купих готови био пюрета от морков, картоф и сладък такъв. Нищо от изброените не се прие. Отказах се да пробвам. Реших, че в крайна сметка сам ще си покаже. По едно време хапваше с охота едни бебешки оризови бисквити. Тогава тази същата приятелка суровоядката ми предложи да пробвам с някакво простичко “смути” от сурови зеленчуци или плод. Направих му от банан, авокадо и спанак. Не го хареса. То и аз не го харесах. Много тежко ми се стори. Така до началото на март, когато му изби първото зъбче, беше на 8.5 месеца. Постите бяха вече почнали. И ние с моя мъж решихме да елиминираме месото от менюто ни, тъкмо да видим как ще се чувстваме. На мнение съм, че каквато и да е промяна в храненето трябва да се прави постепенно, за да не се стресира организма и да не се отвратиш. Млечните и яйцата си ги оставихме като позволени храни да видим дали ще ни се прияде. Тогава засилихме суровоядството. А за Ясен бях категорична: ще предлагам само сурова храна. В момента той е почти на годинка и го кърмя интензивно. Месо, млечни и яйца не мисля изобщо да предлагам. Засега сутрин за закуска му предлагам смутита от плодове+зеленолистни. Слагам понякога кълнове от елда, киноа, люцерна. На обед зеленчуци – сурови или на пара; крекери. Следобед – плодове или някакъв плодов крем. Не всеки ден му е такъв режима. Има дни, когато не е на кеф. Блендирала съм му диня с малко листа мента. Така да му хареса. Много неща успя да пробва за тези почти 3 месеца. Луд фен е на авокадото. След него е банана. Не съм заместила кърмене и нямам такова намерение.
И понеже си говорим за захранване на бебе: най- важното е да се водите по детето; разните схеми и примери са просто за ориентация.

Как приема Маги суровоядството?
Не мога да кажа, че с лекота приема промените и че нямаме проблеми. Трудно й е, странно й е. На градина е 5 дена в седмицата, където яде тяхна храна, вкъщи 2 дена + сутрините и вечерите. Там прекарва повече време. Ядат 4 пъти в седмицата месо на обед. Тя от септември тръгва на училище, живи и здрави, ще си носи храна от къщи. Затова реших, че няма смисъл да тормозя управата и учителките с носене на наша храна. Имаме право, но не виждам смисъл за толкова кратко време. Объркана е, задава въпроси, ние отговаряме, провеждаме разговори, даваме разни примери…Ние от доста време не купуваме прясно мляко, но тя в градината пиеше. Откакто правим ядкови млека, спря да го пие там. Един път в седмицата сутрин ядат мюсли с прясно мляко. На няколко пъти го е яла сухо. Но миналата седмица една от учителките й казала не става, трябва и мляко. Маги беше много възмутена и съответно пак объркана. Казала им, че млякото от крава не е полезно, те пък й отвърнали, че е. На другия ден говорихме с учителката да не я тормозят, ако не иска. Казали сме й, че държим салатата да си я изяжда на обед, а месото, ако иска. В една тетрадка се отбелязва всеки ден как е минал деня, така че следя какво и как. Имаме ядове с една боклучлива храна на следобедната закуска – оцветено желе, тук (в Монреал, Канада) много си го тачат. Колкото и да говорим и обясняваме, тя си го яде, защото и другите ядат. Затова и се отказах да нося наша храна. Ще стане по-зле за нея на този етап, ще се чувства отцепена от колектива. А на училище всички ще си носят ядене.

Когато е на градина, сутрин яде плодове у нас, по нейно желание. После и там яде плод в 9ч. На обед салата+основно / 3 дена месо, 1 ден риба, 1 ден постно /. Това което не ми харесва също е, че с яденето пият или сок или мляко. Когато е вода, го приемам. Следобед почти нищо полезно – желето, сладолед, мъфини, пайчета, кексчета, компот… Като се прибере пак търси сама плод. Ако е много гладна, направо вечеря. От суровата храна, която сега въвеждаме, не може да приеме суровите супи, някои салати като морков+ряпа, защото й парило или където има чесън. С някои зеленища / салати и смутита / също има проблем понякога, но пък в градината си яде зелената салата, даже има дни, когато иска допълнително. Един ден ми каза защо само супички правиш, искам варени картофи и цвекло на салата. Направих й. Обича кълновете, хляб или сушени крекери, лен и сусам разбъркани с мед, авокадо под всякаква форма, малките морковчета, краставица и домат, броколи и аспержи, плодовите сладоледи, разбира се, ядковите млека, ядките, не се сещам за плод, който да не обича. Ето днес преди да излезе яде банан, в градината ябълка; като се е прибрала следобед е яла папая и манго; после ме видя, че хрупам ябълка, поиска и тя; бяхме на кратко гости и след това ядохме диня и блендирахме пак ябълки. Тя се включи с охота. Онзи ден като бяхме дълго време на вън изяде цяла купа пъпеш, после манго и ананас. От животинските продукти най- много й се яде кашкавал. Търсила го е и без да го вижда в хладилника. Иначе обича кисело мляко и яйца, но забелязвам, че само, ако ги види в хладилника. Сирене не търси, месо също. Но пък месо в градината яде.

Когато е у нас… сутрин след плода, ако е гладна правя нещо зърнено / не корнфлейкс или мюсли / с мед, канела, стафиди, лен, сусам; зърнената закуска с масло и сирене отпадна; за обед и вечеря каквото приготвя, главно пробваме нови сурови рецепти; има дни, когато и готвя, но не месо- вече 4-ти месец. За този период съм готвила рибно меню 3 пъти.

Главният ни проблем е, когато сме на гости или дойде някой у нас и този някой донесе шоколади и бонбони. Защото това й е слабостта. Не торти, кексове и пасти, ами шоколади и бонбони. Наскоро имахме даже лек “инцидент”. Донесоха й шоколадово яйце и други шоколадови сладости. Нямаше ме у нас, само баща й. Тя с нетърпение ме чака да се прибера, за да дам разрешение за яйцето. Беше време за вечеря, гостът още не си беше тръгнал… казах и, че след вечеря ще го отворим, като имах намерение да си поговорим. Мисли, мисли тя, дойде при мен и ми казва: Имам идея! Ще отворим яйцето само, за да взема играчката, а другото ще хвърля. Питам я защо искаш да го хвърлиш? А тя защото не е полезно. Има друг шоколад, от който ми даваш. Съгласих се. Обаче не я помолих да хвърли веднага шоколада, а съм го оставила на масата. По едно време голямо затишие… А тя се скрила и рупа ли рупа. Като усети, че идвам, го хвърли и ме излъга, че не е яла. Та така. Трудно е.

Като сме на гости сме й казали питаш нас преди да ядеш. Става дума пак за сладостите- бонбони, близалки, дъвки, шоколади. Или дават ти го, казваш мерси и ни го даваш на нас. Но не винаги сработва. От другите неща, които са на масата почти не яде, защото често е залисана в игра. Другото е, че са малко хората, които питат дали може да яде еди какво си преди да се даде. Бяхме преди седмици на кратко гости. Жената извади обикновен сладолед тип Ескимо. Но пита дали може. Знае, че променяме начина на хранене. Разреших на Маги да го изяде. Не искам да съм крайна. Поне на този етап. А и при всичкото това количество плодове, които яде…Но пък за сметка на това, по едно време жената извади сок в кутийка и й го даде без да ни пита. Маги на свой ред отвори и изпи също без да пита. Нищо не казах, докато бяхме там. После пак говорихме с нея.

Не ме разбирайте погрешно. Аз не й забранявам т.е. не получава команди: Това няма да ядеш и точка! Говорим много, както писах не винаги се получава, трудно е.
Пресен пример: споменатия по-горе сок. Оставих я сама да си прецени, нищо не казахме с баща й. В градината сме я оставили също да яде от общата храна, да си преценява и избира. На края на деня гледаме заедно менюто и я питам какво е яла, какво не и защо. Единствено съм негодувала пред нея относно въпросното желе. Нищо не съм забранила. Казали сме й, че държим на салатата. Прясното мляко сама си го спря в градината. Естествено пита защо не купуваме и не пием вкъщи. Шоколад по принцип й давам. Онова шоколадово яйце сама каза, че ще го хвърли. Питах я защо иска това да направи. Винаги се старая да става разговор, да мисли. Никога не съм хвърляла аз нещо пред нея, с което не съм съгласна. Уча я, че човек трябва да си държи на думата. А в училище…за там не се притеснявам, поне началното – вътре и в околностите му няма павилиончета с боклучливи храни.

Надявам се Ви е било полезно и интересно.
Бъдете здрави!