Храненето – страст или необходимост

Share

Днес попаднах на интересен документ с неизвестен източник и за жалост не можем да ви предоставим линк към оригинала, но считаме, че информацията ще е полезна при вземане на някой решения относно нашите хранителни навици:

“Няма човек на земята, който да не обича вкусно приготвената храна. Всички се наслаждаваме на добре подредената и богата трапеза. В такъв момент, обикновено, не си задаваме въпроса дали добрия вид на храната е толкова добър и подходящ за живота на клетките ни. За някой хора, храненето е станало страст. Те живеят за да се хранят. Още през пети век преди Христос Сократ е казал: “Някой хора живеят, за да се хранят, а аз ям за да живея.”

За съжаление много малко хора знаят и се замислят върху факта, че храненето може да носи както живот за организма, така и да причинява смърт. От това каква храна приемаме зависи нашето физическо и психическо състояние. Хранителните навици могат да ни унищожат или да ни направят стабилни и ползотворни хора.

Навик N:1 – Колко пъти да се храним през деня
Има ли значение това за организма? Оказва се, че има невероятно голямо значение колко пъти и по колко се храним. Нека да разгледаме подробно едно правило, написано от мъдростта на живота: “Закусвай като цар, обядвай като принц и вечеряй като просяк.”

Закуската е най-важното хранене през целия ден. Сутрин всички клетки се събуждат и подготвят за работа през деня. За тяхната служба през целия ден те се нуждаят от гориво, което да задвижи биологичния мотор на клетката. Затова закуската трябва да е най-обилна. Тя трябва да достави нужните въглехидрати, мазнини и белтъци за да започне нормално производствения процес. Ако ние лишим клетката от това да и дадем обилно зареждане с необходимите за живота продукти я принуждаваме да започне работа бръквайки в резерва от запаси.

Обяда да е обилен, но не чак толкова, колкото закуската. Това е второто презареждане на организма с храна. То трябва да допълни нуждите на клетката в нейната работа.

Вечерята може да е почти символична. С наближаване на залеза на слънцето гените ни започват да се приготвят за почивка. Само в състояние на почивка те могат да се размножават. Ако вечерята ни е обилна, ние ги караме да останат извънредно на работа и така нарушаваме биологичния цикъл, заложен в клетката на твореца. Ако сутрин я караме да гладува, когато тя иска гориво за да започне работа, а вечер, когато тя иска да почива и да се размножава, ние я принуждаваме да работи – след известно време ще я доведем до състояние, което не е в хармония с жизнения процес. От там водят началото си много от дегенеративните заболявания.

Навик N:2 – Похапване между основните хранения
Защо е толкова важно да не ядем между хранене? По време на основното хранене се отделят много ензими и хормони необходими за процесите на храносмилането. След като храната е обработена, жлезите и стомаха имат нужда от почивка за да се подготвят за следващото храносмилане. Ако ние, обаче, непрекъснато им даваме нещо за обработка, много бързо ще ги изхабим като органи и те няма да ни служат пълноценно. Единственото нещо, което не е храна и можем спокойно да приемаме между храненията е водата. Всичко останало – сок, чай и мляко се приемат като храни.

Навик N:3 – Консумиране на вода по време на хранене
В стомаха се разграждат белтъците. За да бъдат раздробени до аминокиселини, те първо се обработват от стомашния сок, който съдържа солна киселина. Солната киселина ги подготвя за разграждане. Когато пием вода с храната, ние разреждаме концентрацията на солна киселина и тя вече не може да извършва пълноценно необходимата работа. Съответно не може да се полъучи пълно разграждане и се получава дефицит на аминокиселини.

Навик N:4 – Колко дълго трябва да дъвчем храната си
Много опасен е навикът да не се дъвче достатъчно дълго храната. При бавното и дълго дъвчене в устната кухина става разграждане на дългите въглехидрати до глюкоза. В слюнката има специален ензим наречен амилаза, който обработва поливъглехидратите и ги превръща в глюкоза, необходима на клетката. Когато дъвчем бързо това не може да се осъществи в размера, който е необходим. Получава се така, че ние сме погълнали много храна, а клетките са гладни. Тогава до мозъка пристига сигнал, че има недостиг на въглехидрати и на нас започва да ни се яде сладко. Това е така наречения въглехидратен глад. Бързото дъвчене и гълтане е една от причините да изпитваме нужда от сладки неща.

Навик N:5 – Да употребяваме целулоза в храненето ни
Макар целулозата да е поливъглехидрат, той се обработва от специален ензим, който не се произвежда в човешкия организъм. Когато храната ни е богата на целулоза, първо ние искаме или не трябва да дъвчем по-дълго. Така помагаме за разграждането на нишестетата. Освен това в стомаха и червата целулозата набъбва и предизвиква перисталтиката на червата да се засили. Така ненужните остатъци от храната не се задържат в червата и се избягва загниването им. Приемайки бедна на целулоза храна, поемаме риск да си навлечем заболявания, причинени от лениви черва и ферментирала храна. Такива могат да са хемороиди и различни изменения в структурата на червото, включително и някой злокачествени.

Навик N:6 – Употреба на изкуствени бульони
Не подлъгвайте храносмилателната система с изкуствени аромати! Храносмилателния процес започва в мозъка още при усещане на миризмата на храната. Мозъка започва да подава сигнал за производство на ензими, които ще обработват храната. Ако мирише на пилешка супа, се произвеждат хормони, които ще обработват белтъците от пилешкото месо. Ако мирише на варен картоф, се синтезират вещества, разграждащи въглехидратите в картофа. Ако обаче мирише на месо, защото сме сложили такава миризма на бульон, а в храната няма месо, тогава мозъка се подлъгва и се синтезират ензими за месо, а ние даваме картоф или нещо съвсем различно от месото. Резултата е недохранване на клетката поради неподготвеност на организма за конкретно приеманата храна. На всичкото отгоре в бульоните се съдържат хранителни добавки с изключително вредно влияние върху клетките – така наречените глутаминати.

Навик N:7 – Употреба на силни подправки
Не всички подправки са полезни. Някой са безвредни, докато други причиняват нежелани ефекти. Силните, лютиви подправки не са за препоръчване. Те възпаляват лигавиците на храносмилателната система и объркват хармонията в живота на клетките. Такава подправка, широко използвана в съвременната кухня, е черния пипер. Той полепва по стомашната лигавица и я възпалява. Черния пипер може да бъде успешно заменен с риган, кимион или някоя друга подправка по ваш избор. Също широко разпространени в практиката са различните сортове люти чушки. Лютивата съставка – капсицин – се използва във фармацевтичната промишленост за производство на пластири със загряващо действие. По същия начин влияе и на организма върху лигавиците на вътрешните органи.

Тук трябва да дадем място и на содата за хляб. Прекалената и употреба в ежедневието не се препоръчва, защото води до силни възпаления на стомашната лигавица и от там до нервна възбудимост. Организма има система за прочистване от отровите – чрез работата на черния дроб, но елиминирането на токсините става за сметка на продължителността на живота на клетката. Защо тогава трябва да приемаме вещества, които после трябва да бъдат изчиствани като отрови?

Навик N:8 – Как да комбинираме храните
Има храни, които смесени заедно предизвикват нежелани химични реакции и процеси в храносмилателната система, водещи до неприятни усещания – тежест, гадене, разстройство и стомашни киселини. Ако това продължава с години, може да се появи гастрит, а след него и язва. В интернет има много примерни таблици и схеми за комбиниране на храните. Специално за нашите потребители избрахме една схема, в която доста подробно са описани правилата за комбиниране. Можете да я разгледате тук (извиняваме се, че за момента е на английски, но работим над превода и добавянето на максимален брой консумирани храни в нея.)

Навик N:9 – Употреба на храни недопринасящи нищо добро за клетките ни.
Някой животни като свинята, охлювите и гризачите са естествените пречиствателни станции на природата. Храносмилателната им система е така устроена, че подобно на прахосмукачка събира нечистотии и ги задържа в себе си. Месото на тези животни е преплетено с милиарди болестотворни бацили, които не могат да бъдат унищожени дори от топлинната преработка.

Свинското месо е преносител на трихенилозата – болест, която поразява меките тъкани. Всеизвестно е, че свинята е първоизточника на всички вируси на грип. Освен това свинското месо е богато на мазнини и холестерол, чиято вреда при употреба е в пъти по-голяма от ползата.

Най-използваните морски деликатеси в съвременната кухня са раците, мидите, рапаните, скаридите и редица дънни морски риби. Те са естествените пречистватели на моретата и океаните. Основно пренасят и разпространяват холера. Подобни неща можем да кажем и за речните дънни риби, от които най-широко използван в практиката е сома. Той играе ролята на бели дробове в реките.

Може би за първи път чувате, че заешкото месо е вредно. Заека е организъм, прекалено податлив на стрес. Дори можем да кажем, че той непрекъснато е в стрес. На това се дължи непрекъснатото му треперене. Не случайно народа е измислил сравнение: “плашлив като заек”. Месото му е пренаситено с хормони на стреса и млечна киселина в мускулите. Тези неща не са най-доброто, което може да дадем на клетките си. Ние ще им причиним извънреден труд, като ги принуждаваме да работят, за да ни освободят от поетите отрови.

Месото, печено на скара е шест стотин пъти по-токсично от отровите в една цигара. Казано с други думи, един килограм месо, печено на скара се равнява на 600 цигари взети заедно. Защо се получава така? Когато се пече месо на скара, мазнината от него капе върху въглищата и от срещата с огъня се превръща в бензапирин. Бензапирина е най-токсичната съставка в цигарения дим. Той е много лек и преминава през месото. Именно на него се дължи приятния мирис на тези храни!

При димна обработка на месото и колбасите се получават токсични съставки. Най-опасни в него са свободните радикали. Готвенето пък с животинска мазнина ни излага на друг риск. Първо тази мазнина не се приема от клетките, защото тя няма за тях никаква стойност, дори точно обратното. Освен това мастната тъкан на животното е попивателна за токсините. Животинската мазнина, било то мас,лой или рибена мазнина, обира всички токсини и ги задържа в себе си, превръщайки се в силно токсична.

Използването на кръв в храната под формата на малотрайни колбаси и кървавица в никакъв случай не се препоръчва. Кръвта пренася всички вещества и благодарение на нея се осъществява кръговрата на веществата в клетките. Всички отпадъчни продукти от работата на клетките се изхвърлят в кръвта и тя ги занася до органите за елиминиране. Когато бъде заколено животното, изтича и чиста и нечиста кръв, като в тези случаи ние поемаме “боклука” от работата на животинските клетки и натоварваме нашите органи да го елиминират за сметка на продължителността на живота. Използване на вътрешни органи от животни за храна също се смята, че не е най-доброто, което може да дадем на организма. Народите в древността са принасяли за изгаряне на олтар вътрешностите заедно с тлъстината. Логично е, че особено органите, които пречистват и филтрират животинското тяло като черен дроб, бъбреци, далаци и други да са наситени с токсини.

Солта – натриев хлорид – е нужна за производството на кръвта, която е солеви разтвор /0.9%/ – разтвор на натриев хлорид. Когато обаче е в голямо количество, се получава дисбаланс на йоните и клетките се обезводняват, защото дават от своята вода за да възстановят равновесието. Това затормозява тяхната работа и ги кара да произвеждат нужната на гените вода, защото иначе ще умрат. По-разумно е да не затормозяваме клетките с излишна работа.

Ето и един кратък списък от храни, от които не бива да се лишаваме и трябва да заемат почетно място на нашата трапеза:

Лук, чесън, праз лук – тези продукти съдържат алил-сулфиди, благодарение на които се повишава нивото на ензимите, борещи се с раковите клетки.

Различните видове култури от групата на зелето – те съдържат “ендоли”, които контролират активността на естрогените.

Соя – съдържа “изофлавини” – вещество, наподобяващо естрогена, но без неговите вредни влияния.

Домати, моркови, ядки и цитрусови плодове – съдържат “фенолова киселина” и намаляват риска от генетични увреждания.

Бобовите култури – леща, грах, боб – съдържат “сапонини”, които спират размножаването на раковите клетки.

Череши, вижни, корите на лимони и портокали – съдържат “терпини”, които предпазват организма от рак на панкреаса и гърдата.

Надяваме се тази статия да внесе малко яснота на отговори, които и вие като нас предполагам сте си задавали някога. Ние нямаме за цел да Ви поучаваме нито да насърчаваме вашия избор, просто да предоставим фактите, такива, каквито ги видяхме ние. Ако автора на тази статия попадне на нашия сайт, нека се свърже с нас, за да добавим линк към оригиналното творение.