• Home
  • Повече кълнове?!
0 0
Повече кълнове?!

Share it on your social network:

Or you can just copy and share this url

Bookmark this recipe

You need to login or register to bookmark/favorite this content.

Повече кълнове?!

Directions

Share

Покълването е един от най-евтините и лесни начини да заредим организма си с хранителни съставки и енергия, щедро дарена ни от Майката Природа. Излишно е да споменаваме колко жизненоважно е за всеки от нас да консумира пресни кълнове. Ако имате проблем с консумацията на кълнове или искате да разнообразите ежедневието с нови идеи как да увеличите количествата им, вижте изброените предложения. Можете да използвате всякакви видове кълнове: леща, слънчоглед, елда, различни видове фасул, броколи, люцерна и т.н:

* При приготвянето на крем супи, не пропускайте възможността да обогатите вкуса и хранителните стойностите на супата с шепа кълнове.
* Добавяйте кълнове към всяка ваша любима салата. Тук искаме да натъртим да ги добавяте към ВСЯКА салата.
* Приготвяйте си сандвичи и сурови сърмички, които пълнете максимално с кълнове.
* Приготвяйте си сурови нори (Nori) рука и суши, като добавяте кълнове към пълнежа.
* Приготвяйте си сок от кълнове, който може да смесвате с други сокове (от краставица, целин, домати и т.н).
* Пропускайте на моменти марулята и другите листни култури в любимата Ви салата, като ги замените със кълнове (слънчогледа и граха са идеални хранителни заместители)
* Постарайте се когато консумирате дехидрирани крекери и хлябове да консумирате с тях и кълнове. Дори нещо повече, винаги има място във любимите Ви рецепти за шепа-две кълнове.

С подобряването на здравословното, физическото и емоционалното Ви състояние ще се увеличава и желанието за още повече кълнове. Хрупкайте ги сладко сладко дори и с риск да Ви сравнят с тревопасно животно. Да не забравяме, че структурата на човешката храносмилателна система е аналогична на преживните животни. Излишно е да отричаме природата си, вместо да и се наслаждаваме максимално.

(Visited 341 times, 1 visits today)

admin

previous
Трябва ли да накисваме?
next
Хипократов зелен сок
previous
Трябва ли да накисваме?
next
Хипократов зелен сок

14 Comments Hide Comments

Привет и от мен, Ели 🙂

Мисля, че е хубаво да кажеш нещо повечко за себе си: как се храниш, какво искаш да промениш, към какво се целиш, нещо здравословно ли те мъчи. Така ще можем да дадем адекватен съвет и разбира се, ако знаем точно отговора на твоя въпрос.
Не се притеснявай да питаш тук или във форума. Насреща сме.
Също така да подметна, че сега са пости. Неведнъж сме казвали, че Великденските пости преди почти 3 години ни дадоха окончателен тласък.
Ели, направи така както го чувстваш. Ако решиш да постиш, не е казано, че трябва да си само на сурово. Промените се правят и идват постепепнно.
Поздрави 🙂

Ели, в нашия портал има много иформация и може би добра идея е да се присъединиш към форума, където има доста хора, които споделят своя опит в ежедневието, а не само в кухнята. Като цяло промените са лично решение и би било добре сами да прецените до каква степен желаете да им позволите да навлезнат те в дома Ви и доколко да се задържат там. Може би опитвайте първоначално с по-лесни рецепти с по-достъпни продукти, а когато сте достатъчно уверени и “в свои води” ще продължите смело напред. Суровоядството не е вид диета, а начин на живот и Вие най-добре знаете как искате да си живеете живота 🙂

Добре дошли и ако имате въпроси, питайте без да се притеснявате. Няма глупави или неуместни питанки 😉

здравейте,аз от съвсем скоро се интерисувам от суровоядството и не знам от къде трябва да започна за да разбера какво трябва да правя?

Здравей, Еми и добре дошла в редиците 🙂

Можеш ли по-конкретно да споделиш за стомашните проблеми, с които за момента безуспешно се бориш с помощта на традиционната медицина? Със сигурност ако не ти помогне в кратки срокове суровата храна поне значително ще намали усещането на проблема, стига консумираните храни да не са в разрез с допустимите такива за твоя конкретен случай.

Желаем ти от все сърце до началото на лятото или в най-лошия случай до края на годината да се хвалиш на всички свои близки и познати за края на “кошмарните дни”. Ако имаш какво да споделиш, да попиташ, посъветваш и т.н. ВИНАГИ можеш да го направиш както тук, така и във форума. Има много потребители, които биха могли да споделят своя личен опит, да помогнат или поне да те насърчат.

Do sega ne sym probvala, no imam probleni sys stomaha, piq hapcheta, probvam narodni lekove, no problema si osatava, roveiki se iz internet popadnah na tova, koeto ste poblikuvali i mislq da opitam , ot opit glava ne boli.

Деси, не съм чел двете книжлета, но със сигурност ще се опитам да си ги набавя и прочета. Благодарение на Викторас и Ана в наши дни съществуват напитки като сок от пшеничена трева, различни видове зелени смутита и и и. Разбира се, фамилията Клемент също не са безизвестни и имат доста научни трудове, книги, ръководства за вегани и суровояди и т.н.

Боряна, и ние се придържаме към вашето правило и за нас именно това е правилния избор. Кой какво мисли, кой какво казва, не бива да повлиява на нашата лична преценка. Добре е да се вслушваме, но в крайна сметка сами имаме глави на раменете си да проверим нещата, да сравним противоречивите мнения и да си направим изводите сами. А тялото ни е като съдия, който отсъжда ВИНАГИ правилните решения. Ако нещо не е “по правилата”, съдията ни подава сигнал.

Поздрави на всички около вас и дай боже повече кълнове всекиму!

Още в самото начало на променения ми начин на хранене включих кълнове в менюто си и мога да кажа, че рядко има ден, в който да няма нещо с кълнове на масата. Любима ми е елдата, но съм пробвала и други. Допадат ми много и досега не съм забелязала някакви неприятни последици, така че продължавам в същия дух.

От изброените имена само Викторас Кулвинскас ми е познат. Имам една негова много хубава книжка-Обичай тялото си. Следващата негова книга която ще купя е Оцеляване през 21 век.

Деси, една от най-известните и уникални жени в света на суровата кулинария (според мен), допринесли за здравето на милиони хора Ана Уингмор (Ann Wigmore) започва лечението на редица неизлечими болести чрез консумация на покълнала пшеница и сок от пшеничена трева. В наши дни нейните последователи Браян Клемент и Ана-Мария Клемент продължават тези половин вековни традици под ръководството на друга изключителна личност Викторас Кулвинскас (Victoras Kulvinskas) с когото Ана Уингмор основава Хипократовия Здравен Институт през 1956 година.

Честно казано аз също усещам значителни подобрения в емоционалното и физическото си състояние след консумация на покълнали зърнени култури и изобщо нямам никакво намерение да се спирам да ги консумирам до момента, в който не усетя те да ми вредят. Слънчогледът също се яде от редица пилета, но това не означава, че и него не бива да покълваме. В момента се учим буквално да си произвеждаме огромни количества пшеничена трева, от която ще си приготвяме “еликсира на живота”. Слушай тялото си и нека то да те ръководи!

Ето още едно доказателство, че съществуват редици рецепти със сурови зърнени култури. Току що извадихме това хлебче от дехидратора и съм удивен от вкуса, аромата и хрупкавата коричка. Предлагам ти да опиташ и ако ти харесва, консумирай си го тогава, когато ти се хапва!

Много благодаря за изчерпателния отговор! Малко съм объркана по отношение на зърнените, а не би трябвало. Нямам непоносимост или алергия към глутена. Дори бих казала, че нямам никакви непоносимости. Автори като Грахам и Фредерик Пато са против всякакви зърнени култури и пишат, че те са храна за птиците и ваобще не са пригодени за човешкия организъм. От друга страна други автори пишат, че зърнените кълнове имат всичко необходимо от което се нуждае човешкия организъм. Аз лично от 1 година консумирам суров хляб от покълнала елда и ми харесва много. В случая елдата е без глутен и дори ваобще не е зърнена култура. Но ми предстои период, в който няма да мога да си приготвям хляб и си търся заместител. Житните кълнове много ми харесват и лесно стават. И затова започнах да проучвам и да търся мнения по въпроса. Смятам от тук нататък да бъдат част от менюто ми.

Здравей, Деси!

Виждам, че си събрала доста въпросчета по различни теми, което е повече от прекрасно. И ние доста често срещаме твърдения, че зърнените култури съдържат глутен и т.н., който оказва неблагоприятно влияние за организма и отключва алергии.

Ще си позволя да изразя своето лично мнение, базирано на редица изчетени статии и книги, както и изгледани видео материали по случая. Много хора, които са алергични към глутеновите култури могат да се наслаждават на пшеничени и други кълнове, без да усетят и най-малкия дискомфорт. Причината за това се дължи на факта, че при покълване на пшеницата и всички останали зърна от групата на глутеновите храносмилателната ни система преварява глутена като растителни захари вместо нишестена молекула. В крайна сметка можете да опитате да си покълнете пшеница и да установите дали имате алергични реакции или не, макар да се съмнявам да ги имате. Нашето семейство е приело едно правило, към което се придържаме – слушаме тялото си, защото то знае по-добре от милиони написани публикации кое му помага и понася и кое не му се нрави. Опитайте и Вие!

Има много хлябове, които се приготвят от брашно от покълнала пшеница, като тези хлябове са любима храна на всички алергични към глутена (“Ezekiel” и “Essence” хлябове).

Не знам откъде се черпи тази информация, че много суровоядци не консумират зърнени култури, след като мога да Ви изброя поне 10 имена на известни кулинари в света на суровата кухня, в чиито рецепти фигурират пшеница, овес, ечемик, просо и т.н.

Ако държите въпреки всичко да си покълвате без глутенови култури, можете да използвате елда, спелт, камут, киноа, амарант и др. Според редица източници, макар да съдържат глутен, зърната на овеса, царевицата, просото, ечемика и ръжта не създават алергични реакции.

Моят съвет е да се вслушате в тялото си и да го оставяте по-често да Ви води. Да не забравяме, че мозъка контролира всичките ни дейности, така че той по-добре знае кое е полезно за нас самите и кое не. Ако усетите някакъв дискомфорт, опитайте с други зърна, за да установите дали и те Ви действат по същия начин. Възможно е дори на моменти да реагирате по един начин към дадена храна, а в последствие по друг. Всичко се базира на нуждите и потребностите на тялото ни.

От повече от 1 година кълновете са неразделна част от менюто ми. Консумирам слънчегледови кълнове и поници, люцерна, елдени кълнове под формата на суров хляб, бадемови под формата на шейкове и крема сирене. Исакми се да въведа житните кълнове. Много ги обичам с мед и орехи. Но чета противоречиви неща за зърнените храни с глутен. Много  суровояди не консумират ваобще зърнени докато на други места чета, че имат всичко необходимо от което се нуждаем. Разбира се в покълнала форма. Какво е вашето мнение? И при покълналото жито не се ли разгражда глутена?

Здравей, Стойче!
Извинявай, че ти отговаряме с почти седмица закъснение, но беше по независими от нас причини / технически проблеми със сайта /.
Грахът се накисва за 12 часа и се оставя да покълне до 3 дена.
Ето повече за кълновете:

Здравейте!
Искам да споделя с вас, че от известно време пшеничните кълнове задължително присъстват ежедневно в менюто ми. Смесвам ги с мед и орехи, а понякога и различни плодове на малки парчета. Става страхотни вкусно.
Дори мои приятели решили да опитат от любопитство са възхитени от вкуса.
Поздрави!
п.с. как се правят кълнове от грах?

Add Your Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

kayseri escort aydın escort denizli escort çanakkale escort bursa escort