Directions
Здравейте, драги ми смехурковци!
Измина доста време от последната публикувана рецепта. Получихме доста писма от притеснени потребители, в които ни питат дали не сме се отказали от сайта и идеите на здравословното веганско и сурово хранене. Разбира се, че не сме се отказали, дори напротив. През изминалите месеци заедно с портала еволюираха и идеите ни за храненето, проведохме редица лични експерименти и се отдадохме най-вече на ласкавите слънчеви лъчи през летните дни. Стояхме отстрани и тихомълком наблюдавахме как се развива идеята за едно по-качествено и здравословно хранене в една толкова мъничка по размери, но толкова китна страна като нашата Родина. Имаше и позитивни и негативни настроения, упреци, нападки. В крайна сметка това, което ни радва е, че Винаги сме съумявали да запазим добрия тон и отношения между всички вас – Потребителите и да помагаме с каквото можем. Никой не е идеален и няма право да съди другите за било то правилни или погрешни решения според личната призма на всеки от нас. Забелязваме от време на време как бивши по-активно настроени вегани и суровоядци леко отстъпват от “фронтовата линия”, което също е разбираемо. Няма как човек да открие пътя към идеалното щастие без да се огледа на всички посоки и сам да избере по кой път да върви.
Както и да е, след това кратко уводче за нашето “завръщане” ще карам по същество. През изминалите месеци експериментите не спираха в кухнята и сме насъбрали толкова готови авторски идеи, снимки, видео материали, интересни статии, че просто не знаем буквално откъде да започнем. Затова решихме да караме отзад напред, т.е. от последните приготвени рецепти към по-старите. Искам също да добавя, че в момента екипът ни преглежда абсолютно всички стари налични рецепти, така че е възможно те да “претърпят” подобрения откъм вкусовете, продуктовото комбиниране. Ще се заемем да тестваме повторно абсолютно всяка една и да заменим използваните с разрешение снимки с наши лични.
За “откриването на сезона” сме Ви избрали една интересна авторска рецептичка, която се приготвя бързо, но изисква дехидратор, по-силно слънце или доста проветриво и сухо местенце за сушене. Става дума за идея, която ни се въртеше в главата от доста дълго и решихме да опитаме. Да си призная честно, не съм опитвал крайния резултат, така че след като се изсуши първата доза, ще напиша в коментарите своето откровено мнение. Ако има нужда, ще коригираме количествата. За момента това е само като една пробно нахвърлена рецепта за шоколадова закуска от къдраво зеле. Знам, че сушенето затруднява голяма част от вас, но си има причина да се прибегне до една такава щадяща термична обработка. По аналог на готвената храна, чрез която в резултат на свиване на вложените продукти под въздействието на температурата се дава възможност на човек да консумира на едно хранене повече микро и/или фитоелементи, същото се наблюдава и при сушенето. Не са рядкост случаите, в които децата (и не само те) търсят хрупкавото и водени от този стремеж на моменти си “позволяват да прегрешат” (както те самите се изразяват доста често преди да ги поправим). Е, ако и на Вас Ви се похапва нещо сладичко, може би шоколадче дори, защо да не комбинирате всичките си нужди в една хрупкава и ароматна прясно изсушена шоколадова закуска? Голямо мислене падна за името, защото не ни се иска някой отново да реши, че търсим аналози на готвената храна и се самозалъгваме. Истината е точно противоположна: храним се по този начин, именно защото това ни харесва, допадат ни свежите и неподправени вкусове и в резултат на всичко изброено поддържаме оптималното си здраве. Спирам дотук, за да Ви дам възможност да опитате поредната ни идея и да прецените сами дали Ви допада или не. Както винаги ще сме благодарни, ако споделите своето искрено впечатление и предложения за поправка, както и ако оцените опитваните от вас рецепти чрез новодобавената функция за тази цел в дясната колона. Така всеки потребител ще има възможността да разгледа най-вкусните рецепти без да се рови из сайта. Време е за готвене! Заплитайте косите, мятайте престилките, слагайте бонетата и ходом марш към кухнята:
[tabs style=”1″]
[tab title=”Продукти”]
[list style=”star”]
- 1 връзка къдраво зеле (кел)
- 8 бр. добре узрели ягоди
- 8 бр. фурми
- 1 с.л. сурово какао
- 1 с.л. брашно от рожкови
- 1/4 чаша сурови бадеми
- сока на 1 портокал
- 1 ч.л. ванилов екстракт (по желание)
- филтрирана вода
[/list]
[/tab]
[tab title=”Приготвяне”]
[list style=”check”]
- Измийте добре и изчистете къдравото зеле.
- Отделете стъблата и накъсайте листата на нормални хапки.
- В блендер или кухненски робот изсипете всички останали продукти без водата и ги пасирайте до еднородна смес. При необходимост добавете малко вода за да се получи гъста каша.
- В дълбока купа изсипете зелето и получения шоколадов сос. Започнете леко да масажирате листата докато соса не покрие равномерно цялото зеле.
- Подложете кухненска хартия или силиконова подложка върху тавичката на дехидратора си, след което внимателно разстелете шоколадовото зеле равномерно с дебелина неповече от 1.5-2см. (при необходимост използвайте повече тавички).
- Започнете сушенето при температура 50-60С (120-140F) за един час.
- Поставете друга тавичка върху първата и внимателно обърнете засъхналия леко чипс. Отделете подложката/хартията и върнете зелето в дехидратора.
- Продължете сушенето за още 6-8 часа или до достигането на желаната хрупкавина.
[/list]
[/tab]
[tab title=”Трикове и съвети”]
[list style=”idea”]
- За да можете и Вие и вашите гости да се насладите на нежния вкус и аромат, по възможност сервирайте това лакомство непосредствено след дехидриране.
- В случай, че предпочитате да си запазите една част за по-късно, за да се запази максимално хрупкавината на зелето е добре то да се съхранява в хартиена кесия или пакет.
[/list]
[/tab]
[/tabs]
Приятен апетит!
2 Comments Hide Comments
Да, Наде, за kale става дума. Нарочно го написахме къдраво зеле, за да не се сърди народът, че има англицизми. Помня едни спорове тук относно защо пишем селъри. Изписвайки го така, ми мина през акъла, че може някой да реши, че става дума за савойско зеле, но макар и да са от една група, са различни неща. Иначе видях, че на български се изписва и като кел това къдраво зеле. 🙂
Знам, че в България не се намира по магазините, макар че чета вече има хора, които да го отглеждат. То издържа на студено, затова тук в Канада е разпространено. Дори засаждат с него мини градинките пред някоя административна сграда. 🙂 Наред с цвекло и други зелеви.
А ягоди гледам да не купувам извън сезона, освен ако нещо не съм приритала много. 🙂
Тази година замразихме доволно количество плодове, с цел ако ни потрябва в някоя рецепта както в случая. Иначе защо да не замениш със смокини. Както винаги съм писала: рецептите са само за идея. Които пък са предназначени за всички четящи български, независимо къде се намират. 🙂
Радвам се, че се върнахте! И рецептата звучи доста интересно, но за съжаление е трудна за пробване в Бг – къдровото зеле (предполагам кейл) не се продава в магазините, а ягодите свършиха отдавна… Аз все пак имам леки надежди да получа малко кейл по някое време, така че дали ще е ок да заменим ягодите със смокини? 🙂