You need to login or register to bookmark/favorite this content.
Слепени кокоски “Пролет”
Directions
Share
Преди няколко дена приготвихме за подарък на един наш приятел тази рецепта, която се увенча с голям успех по думите на домакините. Затова решихме да я споделим с вас. Идеята не е наша, а на любимия ни и небезизвестен суров кулинар Матю Кени и е заимствана от неговия сборник със сурови сладки изкушения “Everyday raw desserts/Сурови десерти за всеки ден“. Наистина горещо препоръчваме на всички, имащи възможността да си набавят тази книжка, да го направят, защото тя няма да бъде поредното украшение на семейната Ви библиотечка. В книжката са представени много интересни и оригинални рецепти, които ще поддържат вашето здраве и добро настроенние.
Тъй като в четивото се предлагат 4 различни вида рецепти за отделните цветове, ние решихме да ги обединим в една, като я поопростихме и модерирахме малко. Разбира се, лаврите заслужено се връчват на автора, на когото сме изключително благодарни за оригиналната идея. Както се вижда, суровата храна може не само да поддържа телата, ами и да бъде подарявана на близки и познати, които ще оценят този жест наистина по достойнство:
Петя, 100-те % суровоядство ще дойдат неочаквано и неусетно като естествено продължение на моментния ви начин на живот. Според мен е много рано да се питаш: дали някога ще станем. 🙂
Хубавите работи стават бавно.
И ние не сме постоянно на 100. 😉 🙂 Но пък имаме дълги суровоядни периоди.
А и да не забравяме, че покрай храната, променяме и много други неща. Поне в повечето случаи. Които никак не са за пренебрегване.
Той харесва всички сурови десерти. Преди една година с него погльщахме всичко шоколадово. Незнам дали някога ще станем 100 % суровоядци, но сме доволни от промяната в храненето ни. Повечето рецепти са лесни и универсални за всякакьв вкус. И за финал, да не забравя да кажа, че много ми допада новата визия на сайта.:)
Здравей, Petia.
Радваме се, че отново имате победа в кухнята 🙂 . Наистина тези бонбонки украсиха вече няколко заформени от нас партита и се приемат еднакво добре от деца и възрастни.
Чувствайте се свободни да експериментирате с ароматите и цветовете. Възможностите са изключително много. Малко сок от моркови ще даде жълто-оранжев цвят, малко сок от мента ще освежи вкуса и боядиса в зелено бисквитките, ако нямате цвекло може да замените тази боя със сок от нар и и и 🙂
Винаги сме поощрявали експериментите, защото именно така се раждат по-вкусните рецепти. За лимончето – приготвяйте си тестото така, че да Ви е вкусно в сурово състояние. Тогава след сушене ще станат още по-ароматни и с наситен вкус.
А как прие това лакомство половинката?
Поради липса на куркума и цвекло снощи, направих само кафяви. Веднага се изядоха, макар и едноцветни 🙂 Единствената грешка, която допуснах е, че сложих повече лимонов сок. Не стана лошо, но някои съставки не трябва да се слагат на око. Рецептата е много вкусна и лесна за изпълнение. Следващия път да направя всички цветове. Мерси!
Здравей. Петя!
Ако не си приготвила все още тези кокоски по-добре преди да се решиш дали да ги спретнеш прочети внимателно предпоследния коментар на Lubka, да не се окажеш и ти в същата позиция :)))
Наистина тези бисквитки някой ги наричат “macaroons” (идея си нямам защо ги сравняват с макарони 🙂 ). Вкусни са, бързо и лесно се приготвят и могат идеално да се използват за подарък и не само 🙂
Тъй като рецептата е предоставена абсолютно безплатно, има само едно задължение към всеки, който я опита – да сподели своето мнение, препоръки, трикове и прочие, защото след нас идат и много нови свежи попълнения и е добре да им помогнем 🙂
Така че, Петя, сега си ти на ход. Ако решиш да ги приготвиш ще очакваме не само твоето, ами и мнението на половинката по въпроса 🙂
Бъдете здрави и нека всеки суров ден Ви доставя все повече щастие, здраве и супер приятно настроение 🙂
Тези кокоски приличат на френските макарони, които винаги ме изкушават с цветовете и формата си, но никога не съм пробвала. Чакам мъжо да се съуди и…включвам блендера 🙂 От сега усещам, колко са вкусни.
:):):)
Ох, Любче, опасна си. :))) Оплакването е сериозно. 😉
Привет, отново правих кокоски, но да се оплача. И те имат същия недостатък като ядковото сирене и повечето ви рецепти: много бързо СВЪРШВАТ! 🙁
Поздрави!
Здрасти, Lubka!
Радваме се, че са Ви допаднали сладките и че сте се “престрашили” и Вие да ги поизпотите в дехидратора. Наистина може да се избегне сушене ако се елиминира водата и се замени меда с кафява захар, но в този случай би било трудно да се открие прилика между хрупкавите бисквитки и тази сурова и вкусна алтернатива.
Поздрави и бъдете здрави!
Благодаря, Вери, пържите ги напражих без изкисване за по-бързо след като открих рецептата ви, 4удесни са!
И тук може да се накиснат. И в двата случая: тесто и крем. Тестото след това ще се суши, така че не е проблем да се накисне ядката.
По принцип, когато не искаме да са влажни ядките при дадена рецепта, практиката е: накисване, сушене (може и в дехидратор за по-бързо), използване.
Въпрос, моля: обикновено подчертавате, че е добре ядките да са поизкиснати. Как се процедира в тази рецепта?
Ех, Дани, много си права! 🙂
А и винаги съм казвала, че повечето неща правим най-вече за нашите малките зайци вкъщи. 😉
Ново за експерименти много се е събрало. Само 4 вида бургера в момента ми дишат във врата. 😉
Канели, карамфили, Дървото на живота…от една партия сме с теб. 😉 🙂
Поздрави и от нас- дъждовен и сърдит Монреал, на китните Родопи!
Уха!
Откога чакам нещо ново за експеримент 🙂 Точно дехидратирането придава нужната разлика от обичайните трюфели, топчета и т.н. дето всеки ги прави 😉
Аз правя и едни по рецепта от Дървото на живота, които се състоят основно от накиснати ядки или семена (слънчоглед, бадеми) + фурми или стафиди. Е, аз не се стърпях и добавих разни канели, карамфили и др. и станаха супер бисквитки!
Родопски поздрав на братска Канада 😉
Да вмъкна едно малко уточнение – храната наистина може да хрупа без дехидриране, стига да става дума за редица зеленчуци в сурово състояние. Сетих се за една рецепта за хрупкав чипс без дехидриране на суровия кулинар Джулиано, който просто нарязва тиквичка на шайби и сервира поръсена с червен пипер и сол. Наистина хрупа и се приготвя за 2 минути 🙂
много добри!!!!!
Наде, сега си спомних за твоите прекрасни бонбонки. Наистина си приличат малко, но мисля, че идеята е съвсем различна, тъй като колкото и да ми се иска да призная, че храната без дехидриране/сушене може да хрупа, няма как да го направя. Тези бисквитки ги “изтормозихме” в дехидратора именно за да се доближи вкусът до познатите от едно време такива, само дето авторът е решил да си поиграе с цветовете, та ние продължихме традицията 😉
Важното е да има разнообразие, защото само така всеки ще намери по нещо за себе си.
в света на суровите бонбони явно всичко си прилича… моите трюфели са с подобна рецепта, но нямат нужда от дехидратор :)))
20 Comments Hide Comments
Петя, 100-те % суровоядство ще дойдат неочаквано и неусетно като естествено продължение на моментния ви начин на живот. Според мен е много рано да се питаш: дали някога ще станем. 🙂
Хубавите работи стават бавно.
И ние не сме постоянно на 100. 😉 🙂 Но пък имаме дълги суровоядни периоди.
А и да не забравяме, че покрай храната, променяме и много други неща. Поне в повечето случаи. Които никак не са за пренебрегване.
Той харесва всички сурови десерти. Преди една година с него погльщахме всичко шоколадово. Незнам дали някога ще станем 100 % суровоядци, но сме доволни от промяната в храненето ни. Повечето рецепти са лесни и универсални за всякакьв вкус. И за финал, да не забравя да кажа, че много ми допада новата визия на сайта.:)
Здравей, Petia.
Радваме се, че отново имате победа в кухнята 🙂 . Наистина тези бонбонки украсиха вече няколко заформени от нас партита и се приемат еднакво добре от деца и възрастни.
Чувствайте се свободни да експериментирате с ароматите и цветовете. Възможностите са изключително много. Малко сок от моркови ще даде жълто-оранжев цвят, малко сок от мента ще освежи вкуса и боядиса в зелено бисквитките, ако нямате цвекло може да замените тази боя със сок от нар и и и 🙂
Винаги сме поощрявали експериментите, защото именно така се раждат по-вкусните рецепти. За лимончето – приготвяйте си тестото така, че да Ви е вкусно в сурово състояние. Тогава след сушене ще станат още по-ароматни и с наситен вкус.
А как прие това лакомство половинката?
Поради липса на куркума и цвекло снощи, направих само кафяви. Веднага се изядоха, макар и едноцветни 🙂 Единствената грешка, която допуснах е, че сложих повече лимонов сок. Не стана лошо, но някои съставки не трябва да се слагат на око. Рецептата е много вкусна и лесна за изпълнение. Следващия път да направя всички цветове. Мерси!
Здравей. Петя!
Ако не си приготвила все още тези кокоски по-добре преди да се решиш дали да ги спретнеш прочети внимателно предпоследния коментар на Lubka, да не се окажеш и ти в същата позиция :)))
Наистина тези бисквитки някой ги наричат “macaroons” (идея си нямам защо ги сравняват с макарони 🙂 ). Вкусни са, бързо и лесно се приготвят и могат идеално да се използват за подарък и не само 🙂
Тъй като рецептата е предоставена абсолютно безплатно, има само едно задължение към всеки, който я опита – да сподели своето мнение, препоръки, трикове и прочие, защото след нас идат и много нови свежи попълнения и е добре да им помогнем 🙂
Така че, Петя, сега си ти на ход. Ако решиш да ги приготвиш ще очакваме не само твоето, ами и мнението на половинката по въпроса 🙂
Бъдете здрави и нека всеки суров ден Ви доставя все повече щастие, здраве и супер приятно настроение 🙂
Тези кокоски приличат на френските макарони, които винаги ме изкушават с цветовете и формата си, но никога не съм пробвала. Чакам мъжо да се съуди и…включвам блендера 🙂 От сега усещам, колко са вкусни.
:):):)
Ох, Любче, опасна си. :))) Оплакването е сериозно. 😉
Привет, отново правих кокоски, но да се оплача. И те имат същия недостатък като ядковото сирене и повечето ви рецепти: много бързо СВЪРШВАТ! 🙁
Поздрави!
Здрасти, Lubka!
Радваме се, че са Ви допаднали сладките и че сте се “престрашили” и Вие да ги поизпотите в дехидратора. Наистина може да се избегне сушене ако се елиминира водата и се замени меда с кафява захар, но в този случай би било трудно да се открие прилика между хрупкавите бисквитки и тази сурова и вкусна алтернатива.
Поздрави и бъдете здрави!
Благодаря, Вери, пържите ги напражих без изкисване за по-бързо след като открих рецептата ви, 4удесни са!
И тук може да се накиснат. И в двата случая: тесто и крем. Тестото след това ще се суши, така че не е проблем да се накисне ядката.
По принцип, когато не искаме да са влажни ядките при дадена рецепта, практиката е: накисване, сушене (може и в дехидратор за по-бързо), използване.
Въпрос, моля: обикновено подчертавате, че е добре ядките да са поизкиснати. Как се процедира в тази рецепта?
Ех, Дани, много си права! 🙂
А и винаги съм казвала, че повечето неща правим най-вече за нашите малките зайци вкъщи. 😉
Ново за експерименти много се е събрало. Само 4 вида бургера в момента ми дишат във врата. 😉
Канели, карамфили, Дървото на живота…от една партия сме с теб. 😉 🙂
Поздрави и от нас- дъждовен и сърдит Монреал, на китните Родопи!
Уха!
Откога чакам нещо ново за експеримент 🙂 Точно дехидратирането придава нужната разлика от обичайните трюфели, топчета и т.н. дето всеки ги прави 😉
Аз правя и едни по рецепта от Дървото на живота, които се състоят основно от накиснати ядки или семена (слънчоглед, бадеми) + фурми или стафиди. Е, аз не се стърпях и добавих разни канели, карамфили и др. и станаха супер бисквитки!
Родопски поздрав на братска Канада 😉
Да вмъкна едно малко уточнение – храната наистина може да хрупа без дехидриране, стига да става дума за редица зеленчуци в сурово състояние. Сетих се за една рецепта за хрупкав чипс без дехидриране на суровия кулинар Джулиано, който просто нарязва тиквичка на шайби и сервира поръсена с червен пипер и сол. Наистина хрупа и се приготвя за 2 минути 🙂
много добри!!!!!
Наде, сега си спомних за твоите прекрасни бонбонки. Наистина си приличат малко, но мисля, че идеята е съвсем различна, тъй като колкото и да ми се иска да призная, че храната без дехидриране/сушене може да хрупа, няма как да го направя. Тези бисквитки ги “изтормозихме” в дехидратора именно за да се доближи вкусът до познатите от едно време такива, само дето авторът е решил да си поиграе с цветовете, та ние продължихме традицията 😉
Важното е да има разнообразие, защото само така всеки ще намери по нещо за себе си.
в света на суровите бонбони явно всичко си прилича… моите трюфели са с подобна рецепта, но нямат нужда от дехидратор :)))
Мога да кажа само едно – просто невероятни! 🙂