Directions
По молба на наши потребители, пожелали да им предоставим рецепти за по-лесни и вкусни смутита за деца, решихме днес да поекспериментираме и си приготвихме едно смути, което беше лакомо погълнато от децата. Надяваме се, че и вашите деца ще му се зарадват и ще започнат постепенно да навлизат в света на суровата храна. За съжаление не успяхме да го снимаме, тъй като беше изпито докато приготвим фотоапарата. Не знам дали някой вече не го е открил преди нас, но комбинацията ми дойде на ум съвсем случайно и се оказа много вкусно. Ето ги и продуктите:
Продукти:
- 1 бр. добре узряло червено манго
- 1 стрък селъри (целина стръкове)
- 1 щипка джинджифил на прах
- 1-2 чаши филтрирана вода
Приготвяне:
Както вече се досещате, смесвате всичко в блендера, пасирате на максимална скорост докато се получи фино смути и сервирате непосредствено след приготвянето. Можете да украсите чашата с парченце манго или да развихрите въображението. Приятна закуска с малчуганите!
6 Comments Hide Comments
Смутито е супер!!!:-)Благодаря!
Не знам дали в България се намира замразено манго по магазините, но не това е въпросът в случая. 🙂
Червеното манго е по-влакнесто от жълтото, което е сорт Ataulfo:
http://en.wikipedia.org/wiki/Ataulfo_%28mango%29
Жълтото манго е по-месесто, плътно и мазно. Аз лично много повече го харесвам.
Иначе Милен е прав за власинките – срещат се при презряло манго.
Здравей, Мина!
Селърито наистина е светлозелено и ако Ви притесняват фибрите, спокойно можете да го изцедите на сок (не се изисква по-специална сокоизстисквачка и става и в най-обикновената такава), след което да го омесите с мангото и останалите продукти и пасирате в блендер.
Проблемът с власинките при мангото може да се дължи на недостатъчно узряло манго или на узряло такова, което е брано много зелено и е започнало да презрява. И на нас ни се е случвало да попадаме на такива манго плодове, но в повечето случаи когато плодът отвън изглежда без наранявания и/или петна и при натиск позволява леко да потъва пръста, значи е готово за консумация. Може резените да се режат малко по-нависоко от самата костилка, където са власинките и така да се избегне проблема или пък да се пробва първоначално със замразено манго, което се продава в много търговски вериги и в последствие да се употребява прясно.
Поздрави и ще очакваме да споделиш своето впечатление от рецептата 🙂
Селърито, за което говорите, е едно бледозелено, нали? Различно е от грудковата целина. Но пак си има доста силен аромат. Лили ми отказва манджи с него. Ще го пробвам на смути, може пък да е различно.
Аз обаче срещам друга трудност – остават ми едни “конци” от мангото. Да не би да не го беля като хората. Може би не се реже толкова близо до костилката?
Здравей, Милена!
Нещо странно се е случило, тъй като селърито е с почти неутрален вкус и аромат и се слага в този нектар за плътност и поради неговите ценни електролитни свойства. Сигурни ли сте, че сте използвали селъри стръкове, а не техния роден събрат – листата/стръковете отглеждана в България целина?
В къщи всички пием големи количества сокове и нектари с тези хрупкави стъбла и до момента нито се е оцветявало, нито пък е ужасно на вкус (според децата).
Здравейте,
От известно време чета статийки и интересни рецепти тук, а тази е първата, която решихме да пробваме у дома.
За съжаление, трябва да кажа, че резултата не е положителен.
Напитката стана по-скоро зелена със силен дъх на целина, при условие, че сложихме едно малко стръкченце.
На вкус бе приятно и освежаващо (ако е студено), но не и нещо, към което сетивата ми да изпитват неудържимо привличане.
Децата пък категорично не го харесаха (дори и подсладено с мед).
Въпреки провала, не бих се отказала да експериментирам с други звучащи апетитно рецепти:-)
Поздрави!