• Home
  • Соленки-кошнички със сирене
0 0
Соленки-кошнички със сирене

Share it on your social network:

Or you can just copy and share this url

Bookmark this recipe

You need to login or register to bookmark/favorite this content.

Соленки-кошнички със сирене

Directions

Share

И днес беше творчески ден за екипа, в края на който с гордост можем да Ви представим поредната авторска рецепта. Тези соленки са част от моите детски спомени, когато лакомо им се наслаждах неосъзнавайки факта за суровата и здравословна алтернатива. Екипът беше изправен пред трудна задача да критикува новата рецепта, а аз лично изпитах огромно удоволствие от успешно постигнатата цел – да пресъздам доброто старо време. Не губете повече минути в четене, а стягайте дехидраторите:

[tabs style=”1″]
[tab title=”Продукти”]
За тестото:

  • 3 средно големи моркова
  • 1 стрък селъри (целина)
  • 3 средно големи домата
  • 1 1/2 чаши бадеми
  • 1 с.л. ким на зърна
  • 1 с.л. семена от резене (цели)
  • 1 с.л. сос Тамари или соев сос
  • 1 с.л. сусам (цял)
  • 1 с.л. лющен коноп

За сиренето:

  • 1 1/2 чаши сурово кашу
  • 60-80 мл. филтрирана вода
  • 2 с.л. прясно изстискан лимонов сок или ябълков оцет
  • 2 скилидки чесън (1 ч.л. на прах)
  • 1/2 ч.л. хималайска, келтска или морска сол
  • щипка кайен пипер или чили (по желание)

[/tab]
[tab title=”Приготвяне”]
За кошничките:

1. Смесете в кухненски робот или блендер морковите, селърито и доматите и ги накълцайте до еднородна едрозърнеста маса.
2. Изсипете получената смес в дълбока купа. Добавете соевия сос, сусама, конопа, кима и резенето и разбъркайте добре.
3. Смелете бадемите на брашно и ги добавете към вече овкусената смес. Омесете на ръка до получаване на меко тесто. Ако се налага увеличете водата или бадемовото брашно. (За оформянето на кошничките ние използвахме силиконова форма за мини мъфини, но ако такава отсъства във вашата кухня, можете да използвате кухненски мерителни чашки или алпака формички.)
4. Вземете 1 с.л. от тестото и внимателно го притиснете към стените на формичката, като внимавате то да е равномерно разпределено навсякъде. Продължете процедурата до изчерпване на тестото.
5. Поставете формичките във фризер, за да се стегнат (така ще си гарантирате, че те ще излезнат без да се натрошат или разпаднат) за 20-30 минути.
6. Когато се стегнат, внимателно ги извадете от формичките и ги поставете върху тавичката на дехидратор. Сушете ги при температура 40-42С (115F) за 3 часа, след което внимателно ги обърнете и продължете сушенето до пълно изсъхване (още 5-6 часа). Готовите кошнички са хрупкави и ароматни.

За сиренето:

Смесете всички съставки в блендер и пасирайте до фино кремообразно сирене.

Сглобяване:

Вземете по 1 с.л. от сиренето и я поставете във всяка дехидрирана кошничка. При необходимост увеличете дозата сирене, за да може добре да се запълнят формичките и да се заравнят отгоре с леко връхче. Поръсете готовите соленки с щипка ким на зърна, червен пипер (лют пипер) и щипка хранителна мая. Върнете соленките в дехидратора и ги сушете за един час или докато сиренето хване коричка.
[/tab]
[tab title=”Тънкости”]
Готовите соленки можете да сервирате веднага или да ги съхранявате в затворена кутия в хладилник за няколко дена. Така винаги ще имате със себе си хубава закуска.
[/tab]
[/tabs]
Приятно хрупане!

(Visited 223 times, 1 visits today)

admin

previous
Крекер от нищо нещо
next
Крем Ден и Нощ
previous
Крекер от нищо нещо
next
Крем Ден и Нощ

8 Comments Hide Comments

Здравей, Деси!

Тук наистина ни завари неподготвени, защото когато творим почти никога не следим бройките (а би трябвало!). По принцип ако не бъркам от предложената рецепта, излезнаха около 24 кошнички, но то и тук всичко е относително, защото нашите кошнички може да са по-големи/по-малки от вашите или на другите. Със сигурност ще излезнат над 10-15 броя, освен ако не се ползват големи кошнички като тарталетки.

Поздрави и ще се радваме да споделите какво е впечатлението Ви от тази авторска рецепта 🙂

Изглеждат страшно вкусни! Може ли да ми кажете колко кошнички излизат от тази рецепта! Благодаря Ви! 🙂

Проблема е, че ако се похапва, едва ли ще ни устоиш на темповете 😉 Понякога имам чувството, че в къщи ще ме изгонят заради тези мои постоянни идеи в кухнята 🙂 А и като консумираш храна, по тръбопровода остават частички и така се лъжат вкусовите рецептори за ароматите и т.н. Все едно да си похапнеш крекер с чесън и после да дегустираш шоко крекер с чия например 😉

аз няма да съм стандартен дегустатор….
аз ще похапвам и тогава ще коментирам…….

Здравей, Fotinaklaros!

Нямаме нищо против да Ви приемем в редиците на дегустаторите, но мисля, че има нещо, което няма да Ви допадне в тази длъжност, а то е факта, че при дегустация, продукцията не се консумира, а само се сдъвква, проверяват се органолептичните качества и се изплюва. След жабуркане с чаша хладка филтрирана вода сте готови за следващата дегустация…

Звучи и изглежда малко садистично да не можеш да позволиш на стомашно-чревния си тракт да се наслади и той на ефектите от храната, но това е то риска на професията 😉

Та бихте ли желали да се тормозите всеки път по този начин или може би имате по-добра идея? (като например да опитате да си ги приготвите, което ще отнеме 30 минути приготовления и 1 ден сушене?)

Поздрави и бъдете здрави 😉

Здравей, Даниела!

Бих Ви предложил да задавате въпросите във създадения от скоро форум, за да може и другите потребители по-лесно да намират отговори на своите въпроси, които понякога се повтарят у всички нас. Линка към форума е:

http://recipemagician.com/forum

А сега да отговоря на въпросчето Ви: По принцип плода на кашуто се състои от 2 части – голям плод наподобяващ ябълка или манго и малко семе под него (самата ядка). При отделянето на семето от плода се отделят токсини, които може да доведат до негодност на ядката за консумация. Поради тази причина някой големи производители попарват плода, за да може безопасно да отделят едната част от другата. Има обаче и такива производители, които въпреки риска правят това на ръка с помощта на специално обучени за целта хора и така се гарантира, че кашуто е в напълно суров вид. Прави сте, че тук има малко подводни камъни, когато човек си купува кашу, на което пише, че не е сурово, а в последствие се оказва, че самата технология (може би) го е изисквала. Това не е опит на производителя или търговеца да продаде стоката си, а се визира върху състоянието на ядките след като са били откъснати и отделени от по-големия плод (т.е. не са печени във фурна). Ако държите да консумирате сурово кашу можете да се позаинтерисувате дали това, което си набавяте е наистина сурово, като се свържете със самия производител. Предполагам обаче, че ще се наложи да заплатите друга цена за такива ядки, тъй като ръчния труд е винаги по-скъп.

аз имам едно предложение……..
……..просто ме вземете за дегустатор……….

Привет!
Страхотен сайт :)))
Имам само един въпрос – чувала съм, че кашуто всъщност не е съвсем сурово. Нещо се правело на пара, както с “белите” лешници. Трябва да е специално посочено, че е сурово, за да е сигурно. Знаете ли нещо по въпроса?

Add Your Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

kayseri escort aydın escort denizli escort çanakkale escort bursa escort