Directions
Едва ли има потребител на сайта, който поне веднъж да не е опитал или приготвил някоя от наличните рецепти за сурови трюфели, но съм сигурен, че и днешното предложение отново ще Ви стимулира да се позабавлявате в кухнята и на трапезата с приятели. Идеята за тази авторска рецепта не е от вчера, но едва сега първата доза трюфели бе приготвена и буквално ометена за броени минути. Макар да идва зима, ако и на вас Ви се подслажда душата с нещо бързо, лесно и вкусно, грабвайте престилката и бонето и ходом марш към кухнята.
[toggle title=”Трикове и съвети” toggle_content=”Ако не разполагате с кокосово масло, можете да го пропуснете или да увеличите дозата на кашуто. Мазнината се добавя за да ускори стягането на сладоледа, както и да го държи по-стегнат и нежен.
Ако не разполагате с кокосов орех, можете да накиснете 1 чаша стърготини във вода и да използвате получената течност като заместител на водата. Разбира се, накиснатите и изцедени стърготини ще влезнат в ролята на кокосово месо.
Тъй като предлаганата рецепта е студена, бихте могли отлично да я комбинирате с чаша топло мляко или горещ шоколад по време на сервиране.”][/toggle]
Приятни емоции!
21 Comments Hide Comments
Изглежда толкова вкусно, толкова много обичам кокос. Мисля, че това ще е идеалната рецепта за мен!
Лецитина защо се слага?
Menta, може би е добре да уточним нещата. Ако се вгледаш внимателно в снимката ще забележиш, че и при нас не се получи идеално фина смес (то не е и необходимо, защото все пак това са бонбонки). Ако кокосовото месо се пасира прекалено дълго ще се отдели маслото от него и в него ще заплуват фини трици. На практика целта ни е да постигнем ситно накълцване на кокоса до 1/2-1/4 от големината на обикновените кокосови стърготини. Стафидите и ядките се използват за слебването, както и да обогатят рецептата с ценни протеини и други хранителни вещества. В крайна сметка тестото се получава средно твърдо, но достатъчно лесно за формуване и леко лепнещо. Овалваме топчетата и ги оставяме в хладилник или евентуално във фризер ако имаме нужда от по-бързо сервиране. Поради кокосовото масло те се стягат и вече са готови за консумация. Важното в случая е само да не забравяме, че е добре да ги оставим леко да се отпуснат за 10-15 минутки преди консумация, защото в противен случай това ще доведе до намалено усещане на финия и нежен аромат на кашуто и кокоса.
Сигурен съм, че и с вашия блендер ще се справите, защото веднъж сме ги приготвяли дори и в кухненски робот, който не беше повече от 400-450 вата. Иначе блендерчето ни наистина е мощно и е около 1800вата. Отделно от това буталото в случая помага много за още по-качественото пасиране на сместа и най-вече предотвратява нейното прилепване по стените и пасирането само на онази част, която е в обсега на ножа. Ако усетите, че сместа загрява можете да спрете за 5-10 минутки, след което да продължите, но наистина не е важно и необходимо да търсите фината консистенция. По-важното е да се насладите на финия вкус и аромат 😉
Ще очакваме да споделите за своята “победа” в кухнята 🙂 Това е “таксата” за безплатната рецепта 😉
Да, Мента, хубаво ни е блендерчето. Мисля, че допринася и буталото за това. Наистина е мощен. Примерно, какаовото масло не го разтопяваме предварително на водна баня, а го слагаме директно в блендера. И става чудесен гладък крем.
За цвета на сместа: не беше толкова бяла като на снимката. Там и светлината е изиграла някаква роля. Но пък не е била и толкова тъмна. Все пак има кокос, стърготини, кашу…Може и да се използват светли стафиди за целта.
Сега видях колко много коментари има по рецептата. Току що я направих, но не ми се получи. Моля ви, разяснете ми вашият блендер наистина ли успява да смели кокоса до наистина фина смес, без никакви бабунки. Аз си купих уж най-мощният блендер за бг пазара, но в тази рецепта, а и в много други, ми се налага да доливам вода, за да не полепва по стените сместта. И накрая се получи нещо като смлени стафиди и малко по-фини от кокосови стърготини. До такава степен се смля кокосът. За пухкавост и реч не може да става. Много ме дразни това нехомогенизиране до наистина фина смес, което не могад а получа.
Втори въпрос. Как кокоските се получиха толкова белли отвътре. Моята смес потъмня от стафдидите.
Аз много добре я помня тази рецепта т.е. крайния резултат, де. :))))))))) Измишльотинка е на Милен…Не, че няма да се намери нещо подобно в нета, но специално за нея не се е вдъхновявал отр друго място. :))))))))
Милене, как да няма кокосово масло?! Има си…
На сегашния ни/ми акъл аз не бих сложила стафидите, особено, ако ще ползваме натюр кокос, а не кокосови стърготини от някой магазин.
Също така под лесни и прости рецепти мисля, че има предвид драгия Милен следното: максимално с по 5-6 съставки; по възможност един вид ядка или семе; когато има ядки, да няма авокадо или мазнина т.е. по един вид мазнина; по възможност без извлечени мазнини; при сладостите- колкото се може по-малко миксирани захари…
Тия дни преглеждам рецептите ни от самото начало на създаването на сайта ни и меко казано си се смея на някои от тях; за други- се държа за главата. :)))))))))
Но пък преди 10-на дни правихме 4 вида бургери и в единия вид има бая нещица (има го на сайта като рецепта, но нямаше снимка). Така че пак ще има и по-сложни и комплексни работки, но ще се стремим да са по-малко, Тези по-миксираните от към съставки неща са си необходими за хора в началото на превключването. За децата в един момент също. Това се отнася и за по-сладките неща.
При една пица, примерно, според мен няма как да се избяга много от натруфеност и от смесица на различни мазнини. Но пък пица, торта и нещо по-засукано продължавам да твърдя, че не се правят всеки ден и съответно това не е болка за умиране. Когато човек погледне сайта, вижда точно такива неща- по-сложните. 🙂 Също така повечко сушени нещица. Е, няма как да не ги предлагаме тези неща. 😉 Различните салати смятам, че всеки един човек тръгнал по някакъв здравословен път, си ги прави и не среща затруднения от към разнообразие. По време на 3-месечния ни режим на д-р Казънс направихме и снимахме много салати, но просто се нуждаем от време и организация, за да е всичко систематизирано на сайта. А и, както писах, има много неща за поправяне тук. 😉
Слънчева и приятна седмица Ви желая! 🙂
Милене, благодаря за всичко, което правите и споделяте, ти и прекрасното ти семейство!
“…и по възможност не толкова комплексно миксирани храни…” – а това и на мен ми звучи по вкуса, ако се ориентирам правилно какво значи. 🙂
Милене, би ли разълкувал израза:
“…и по възможност не толкова комплексно миксирани храни…”
Мисля, че звучи много по вкуса ми, макар да не съм сигурна, че разбирам какво ТОЧНО значи…Хи-хи…:)
Здравей, Ели!
Наистина суровата кухня е най-прекрасното нещо, което може всеки да опита. Като добавим и вече споменатата от нас неколкократно и от теб, разбира се, причина, как да не се влюбиш от първата хапка 🙂
През последните десетина дена се отдадохме на по-дълбоко изучаване и анализиране на оптималните хранителни нужди на тялото ни. За целта посетихме редица семинари, лекции и една натуропатична лекция, които според мен ще окажат още по-благоприятно влияние върху нашето хранене и предлаганите от нас рецепти. Идеята е да се стремим да Ви предлагаме максимално лесни, вкусни и по възможност не толкова комплексно миксирани храни.
Ще се опитаме както да се придържаме към основните правила на разделното хранене, така и да предлагаме една наистина качествена и вкусна алтернатива на всичко готвено, с което сме свикнали до момента и се опитваме да забравим всячески.
Поздрави и безброй щастливи мигове със семейството и близките!
Здравей, Милене! Сега виждам, че пише зрял кокос, хем преписвах рецептата на ръка и пак млад ми е бил в главата… 🙂 Както и да е, аз нито със зрял, нито с млад разполагах, затова накиснах стърготините и използвах водата, както и тях. Сложих лъжица мед, другото, което замених е лимонената есенция, сложих няколко капки портокалово масло, то ми беше под ръка. Сложих и кокосово масло. Добре се получиха, въпреки импровизациите ( ей това най й харесвам на суровата кухня 🙂 ). Следващия път ще пробваме и оригинала. 🙂
Здравей, Ели!
В рецептата е използван зрял кокос, а не млад. Не, че не може да се замени, но трябва да се редуцира количеството вода и да се увеличи броя на младите кокоси, ако предпочитате да използвате тяхното по-фино и лесно смелаемо месо. По принцип зрелич кокос го отваряме за да използваме водата му, но ако желаете можете да използвате и месото му като в този случай елиминирате кокосовите стърготини.
Ако имате желание да избегнете стафидите е добре да използвате някакъв сплотяващ елемент, защото в тази рецепта няма добавяне на кокосово масло и се разчита на основните продукти да се слепят и придадат на сместа стегнатост, която е достатъчна да се оформят топчета и да се овалят в какаото.
Във вашия случай може да добавите една-две лъжици мед (не повече, защото по принцип е добре трюфелите леко да нагарчат от “шоколвадовия топинг” и към сместа да добавите 1/2 ч.л. хуск, който отлично ще се справи със слепването.
Успех и ще очакваме вашите коментари по приготвянето и оценката на крайния резултат 🙂
Здравейте! Искам да попитам няколко неща. 🙂 Месото на младия кокос прибавя ли се към сместа отделно от 1/2 чаша кокосови стърготини? И ако не добавим стафиди, можем ли да сложим лъжица мед? 🙂
Нора, лимоновите кори не би трябвало да нагарчат. Ти пробва ли да схрускаш една? 🙂 Пробвай преди да ги употребиш в рецептата.
Ваниловият екстракт е нормално да е в алкохол. И тук повечето са такива. Също био. Другият вариант на алкохола е глицерин и е малко по-скъп.
Аз те съветвам да си го ползваш. Все пак не слагаш литри. А за следващия път ще знаеш.
Ние също сме купували такъв екстракт. После 1-2 пъти взимахме от този с глицерин. А сега си ползваме директно ванилените зрънца.
Благодаря за изчерпателния отговор.
Аз реших да изчакам докато си купя куркума и така и сторих,днес купих куркума,огледах за лимонена есенция или етерично не намерих ,но имаше насипни органик сушени лимонови кори,ухаеха прекрасно и взех малко,дано да се получи с тях(страх ме е да не нагарча,но на момента не се сетих за това).Прибирам се аз предоволна вкъщи,отварям шкафа ,взимам ваниловия екстрак(органик)т,който стои неотворен от няколко седмици и чака да влезе в употреба,завъртам шишенцето и чета състава: вода,органик алкохол,органик ванила бийн екстракт…бях в шок -какъв е този алкохол 🙁 ,нормално ли е това…дали при всички е така или само при моят…И така и не посмях да го отворя 🙁 ,сега се чудя какво да го правя…..
Здравей, Nora!
Със сигурност можеш да замениш куркумата с друга подправка или да я игнорираш, макар не случайно да сме избрали именно нея, тъй като освен ласкаещия окото приятен цвят на патешко жълто тя има и много силно пречистващо действие и нейната консумация значително улеснява извеждането от тялото на токсините и останалите ненужни вещества. Ако се елиминира добавянето, това може да намали пречистващия ефект, но няма да окаже особено влияние на вкуса. Правилно сте забелязали, че стягането и основния вкус се основават на кокосовите производни и избраната от вас смес за овалване.
Относно лимоновата есенция, ние използваме екстракт от лимоново етерично масло, което засилва нежния и екзотичен свеж аромат. Вярно е, че в рецептата се добавя лимонов/лайм сок, но ароматът му се замаскира покрай какаото/брашното от рожкови и не се усеща така добре. В крайна сметка ако нямате есенция под ръка, също не е повод за притеснение. Важното е настроението да расте по време на дегустацията 😉
По повод лецитина искам да отбележа, че вече няколко пъти сме уточнявали неговата роля в сладките лакомства, затова няма да се впускам в подробности. Тъй като крайния продукт се съхранява в камера, няма голяма опасност съставките да се отделят, така че и лецитина не е задължителен.
Поздрави и приятен уикенд!
Izvinqvam se,che pisha na latinica,no neshto ne mi raboti kirilicata…
Iskam da pitam dali shte se poluchat spoluchlivi bez soev lecitin,nali ima kokos vav vsakakyv vid 🙂 ,be trqbvalo da sa ok
A s kakvo moga da zamenq kurkumata i limonenata esenciq,ne za drugo prosto nqmam pod ryka :-)Vsa6tnost to taka ili inache ima sok ot laim ili limon,taka 4e predpolagam moje i bez esenciqta,no kurkumata???
Лир, както писахме преди в За Нас, призванието ми е да съм с омазани от манджа ръкави. Така и така съм завършил “Кашата”, след което ИМТ Алеко Константинов Бургас (Институт по Международен Туризъм – спец. “Организация и управление на хотели и ресторанти”). Предполагам че покрай последната ми специалност и натрупания опит по време на специализацията във Англия през 1999/2000 съм научил как се ръководи и мотивира колектив/група от хора 🙂
Направо ме е страх тези дни да публикувам новите рецепти, защото ще ни обвините в още по-върла безсърдечност. С времето постепенно навлизаме по-дълбоко и по-дълбоко в дебрите на суровата кухня и нашите идеи стават все по-дръзки, лесни за приготвяне и най-вече божествено вкусни. Ще се престрашим да опитаме с още няколко рецепти, пък да става каквото ще 🙂
Хи-хи…Милене, не знам какво е професионалното ти призвание, но предполагам, че би бил страхотен треньор. Страшно те бива да настройваш позитивно и да надъхваш, което от своя страна е път към победата(успеха)! 🙂
Здравейте!
Ще Ви олекне ли, ако споделя, че не бяха никак хубави?! Ама Никак и Ни най-малко дори 😉 (тук е реда да тропна с крак в знак на натъртване, но понеже не мога, ще напиша само Троп-Троп 🙂
Ако не ми вярвате, че са по-скоро ужасни, особено като не са много замразени, опитайте и ще се убедите 😉
Ухх…нямате милост значии…! 🙂
Мммм – изглежда много вкусно… Само ни съблазнявате 🙂